— Колата ми е на неколкостотин метра оттук на чакъления път.
Трябваше да наблюдава и него, и мъжете на земята.
Доктор Лектър освободи единия си крак. Зае се с другия — трябваше да среже всяка намотка отделно. Не виждаше легналите на земята Карло и Пиеро.
— Не се опитвайте да избягате, когато се освободите. Няма да стигнете до вратата. Ще ви дам два чифта белезници — каза Старлинг. — На земята зад вас има двама души. Накарайте ги да припълзят до повдигача и ги оковете за него. След това оковете себе си.
— Двама? — попита той. — Внимавай, трябва да са трима.
Още преди да довърши, стреличката от пневматичната пушка на Томазо излетя като сребърна нишка под ярката светлина на прожекторите и се заби в гърба на Старлинг. Тя се обърна рязко, вече замаяна, опита се да открие целта, макар че пред очите й притъмняваше, видя цевта на ръба на сеновала и стреля, стреля, стреля. Томазо се изтърколи назад, обсипан от трески, нагоре към прожекторите се понесе синкав дим. Старлинг стреля още веднъж, престана да вижда. Коленете й се огънаха, но въпреки всичко протегна ръка към колана си за нов пълнител.
Пукотевицата сякаш още повече оживи свинете. Виждаха мъжете на земята в подканящи пози, грухтяха и квичаха, притискаха се към оградата. Старлинг падна по очи, а празният пистолет издрънча край нея, отворен. Карло и Пиеро вдигнаха глави да видят какво става и запълзяха мъчително към трупа на Моли, към пистолета и ключовете му за белезници. Чуха, че Томазо зарежда пневматичната пушка горе на сеновала. Имаше още една стреличка. Старлинг стана и се приближи до ръба, затърси с очи доктор Лектър от другата страна на повдигача.
Томазо беше на ръба на сеновала, нямаше да има къде да се скрие.
Доктор Лектър взе Старлинг на ръце и тръгна заднишком към вратата в преградата, като се стремеше да се прикрива зад повдигача, докато Томазо напредваше внимателно, мереше крачките си по ръба на сеновала. Стреля, но стреличката, предназначена за доктор Лектър, се заби в пищяла на Старлинг. Доктор Лектър освободи резетата на вратата в преградата. Пиеро грабна трескаво връзката ключове на Моли, а Карло се метна към пистолета, и тогава прасетата се втурнаха към вечерята, която се опитваше да се надигне. Карло успя да стреля, едно прасе падна, но останалите го стъпкаха и се нахвърлиха върху двамата с Пиеро, върху трупа на Моли. Прииждаха още.
Когато прасетата се втурнаха в обора, доктор Лектър беше зад вратата със Старлинг в ръце.
Томазо видя как лицето на брат му се превърна в кървава пихтия. Хвърли пушката в сеното. Доктор Лектър, изправен като танцьор, излезе иззад вратата със Старлинг на ръце и тръгна бос между прасетата, през морето от четинести гърбове. Някои от тях, включително и една бременна женска, се обърнаха към него и наведоха тави за нападение.
Доктор Лектър също се обърна към тях и когато не доловиха страх, отново се върнаха към лесната плячка на земята.
Никой от къщата не се притече на помощ. След като стигна до дърветата на служебния път, доктор Лектър спря, за да извади стреличките от тялото на Старлинг и да изсмуче раните. Тази в крака й бе попаднала в костта и се бе изкривила.
В храсталаците наблизо шумоляха прасета.
Той свали обувките на Старлинг и ги сложи на собствените си боси крака. Стягаха му. Остави пистолета на глезена й, така че да може да го достигне, ако се наложи.
Десет минути след това портиерът на главния вход вдигна очи от вестника си, защото чу раздиращ рев като от витлов изтребител, който напада с картечницата си. Беше петлитров мустанг, който минаваше по прелеза на шосето с 5800 оборота на двигателя.
Глава 87
Мейсън вие и скимти да го приберат в стаята му, скимти както някога, когато по-малките момчета и момичета му се съпротивляваха и успяваха да му ударят някой и друг шамар, преди да ги притисне с теглото си.
Марго и Кордел го качиха с асансьора в неговото крило и го сложиха на леглото му, после превключиха апаратите на постоянно захранване.
Мейсън беше по-бесен от всякога и кръвоносните съдове пулсираха над оголените кости на лицето му.
— По-добре да му дам нещо — каза Кордел, когато влязоха в стаята за игри.
— Още не. Известно време трябва да мисли. Дай ми ключовете на хондата си.
— Защо?
— Някой трябва да слезе там долу да види дали някой е останал жив. Искаш ли да отидеш?
— Не, но…
— Ще вкарам колата ти в склада за конски принадлежности. Микробусът не може да мине оттам. Дай ми шибаните ключове.