Слезе долу, на алеята. Томазо подтичваше откъм гората през празното пространство, озърташе се назад. Мисли, Марго. Погледна часовника си. 8,20. Смяната на Кордел ще дойде в полунощ. Има време да повикам хора от Вашингтон с хеликоптера, за да почистят. Подкара през тревата към Томазо.
— Аз опитал хване, прасе бутнало… Той… — Томазо показа с жестове как доктор Лектър носи Старлинг. — … жената. Отишли в шумна кола. Тя има… due — вдигна нагоре два пръста — freccette. — Посочи долната част на крака си. — Freccette. Dardi. Забил. Бам. Due freccette. — Показа как е стрелял с пушката.
— Стрелички — подсказа Марго.
— Стрелички може прекалено много наркотик. Тя може умряла.
— Качвай се — отсече Марго. — Трябва да отидем да проверим.
Марго вкара колата през двойната странична врата, през която Старлинг бе влязла в обора. Квичене, грухтене, настръхнали четинести гърбове. Марго продължи напред, като натискаше непрекъснато клаксона, докато успя да види останките от трима души, които вече не можеха да бъдат разпознати.
След това влязоха в склада за конски принадлежности и затвориха вратата след себе си.
Марго си даде сметка, че Томазо е единственият, останал жив, освен Кордел, който я е виждал в обора.
Може би и Томазо си бе помислил същото. Стоеше на безопасно разстояние от нея, не отделяше от лицето й интелигентните си черни очи. По бузите му имаше сълзи.
Мисли, Марго. Не искаш никакви неприятности със сардинците. Те са наясно, че ти оперираш с парите. Ще те очистят за секунда.
Марго бръкна в джоба си и погледът на Томазо проследи ръката й.
Извади мобилен телефон. Набра Сардиния, банкера у дома му, в два и половина сутринта. Поговори кратко с него и подаде телефона на Томазо. Той кимна, отговори, пак кимна и върна апарата. Парите бяха негови. Изкачи се на сеновала и взе чантата си заедно с палтото и шапката на доктор Лектър. Докато прибираше нещата, Марго взе електрическия остен, провери напрежението, скри го в ръкава си. Взе и чука за подковаване.
Глава 88
Томазо закара Марго до къщата с колата на Кордел. Разбраха се да остави хондата на дългосрочен паркинг на международното летище „Дълес“ във Вашингтон. Марго му обеща да погребе останките на Пиеро и Карло колкото може по-добре.
Той чувстваше, че трябва да й каже нещо, и се съсредоточи да намери думите на английски.
— Синьорина, свинете, трябва знае, свинете помага на Dottore. Стои назад от него, обикаля го. Те убива брат мой, убива Карло, но стои назад от доктор Лектър. Мисли те него обожават. — Томазо се прекръсти. — Не трябва гони повече.
И през целия си дълъг живот в Сардиния Томазо щеше да го разказва по този начин. На шейсет години щеше да твърди, че доктор Лектър, с жената на ръце, е излязъл от обора, понесен от свинете.
След като колата изчезна по служебния път, Марго се загледа в осветения прозорец на Мейсън. Видя сянката на Кордел, която се движеше по стените, докато той се суетеше около брат й, докато включваше мониторите за дишането и пулса му.
Мушна дръжката на чука за подковаване отзад под колана си и пусна отгоре му задната част на якето си.
Когато Марго слезе от асансьора, Кордел излизаше от стаята на Мейсън с някакви възглавници.
— Кордел, направи му мартини.
— Не знам дали…
— Аз знам. Направи му мартини.
Кордел остави възглавниците на канапето и коленичи пред хладилника.
— Има ли някакъв сок там? — попита Марго и се приближи зад него. Стовари чука за подковаване с всичка сила върху основата на черепа му и чу пукване. Главата му се блъсна в хладилника, отскочи и Кордел падна назад, с втренчени към тавана очи. Едната му зеница се разширяваше, другата — не. Марго обърна главата му настрани и отново стовари чука. Слепоочието му хлътна с два сантиметра, от ушите му потече гъста кръв.
Марго не почувства каквото и да било.
Мейсън чу, че вратата на стаята му се отваря, и обърна натам окото си под защитното стъкло. Светлината беше слаба и беше задрямал за миг. Змиорката също спеше под камъка.
Едрото тяло на Марго изпълни рамката на вратата. Затвори я.
— Здрасти, Мейсън.
— Какво стана долу? Защо се забави толкова, мамка му?
— Всички долу са мъртви, Мейсън. — Марго застана до леглото му, откачи кабела на телефона и го хвърли на пода. — Пиеро, Карло, Джони Моли са мъртви. Доктор Лектър се измъкна и взе със себе си онази жена, Старлинг.