Мейсън изруга и между зъбите му се появи пяна.
— Изпратих Томазо да си върви у дома и му дадох парите.
— Какво? Ти, скапана кучко, слушай какво ще ти кажа! Ще разчистим боклука и ще започнем отначало. Имаме на разположение почивните дни. Не е нужно да се безпокоим за това, което видя Старлинг. След като Лектър я е взел, можем да я смятаме за труп.
Марго сви рамене.
— Мен не ме видя.
— Обади се във Вашингтон и докарай тук четири от онези копелета. Покажи им малкия багер… Кордел! Ела веднага! — просвири Мейсън в тръбите си. Марго ги бутна настрана и се наведе над него, за да може да вижда лицето му.
— Кордел няма да дойде, Мейсън. Кордел е мъртъв.
— Какво?
— Убих го в стаята за игри. А сега, Мейсън, ще ми дадеш това, което ми дължиш. — Свали страничната преграда на леглото, вдигна навитата сплетена коса и дръпна завивката от тялото му. Краката му вече не бяха по-големи от франзели. Ръката му — единственият крайник, който можеше да движи — заопипва телефона. Респираторът продължаваше да пухти в постоянния си ритъм.
Марго извади от джоба си неспермициден презерватив и го вдигна пред окото му, за да го види. От ръкава си извади електрическия остен.
— Помниш ли как плюеше на патката си за смазка? Може би ще успееш да отделиш малко слюнка? Не? Тогава аз?
Мейсън започна да крещи, когато респираторът му позволяваше — поредица магарешки ревове, но всичко свърши за половин минута, при това успешно.
— Ти си мъртва, Марго. — Прозвуча като „нарго“.
— О, Мейсън, всички ще умрем. Не знаеш ли? Тези тук обаче няма да умрат — рече тя и закрепи топлия контейнер под блузата си. — Движат се. Усукват се. Ще ти покажа как. Ще ти покажа как се усукват… Ще ти кажа и покажа.
Марго взе релефните гумени ръкавици за бъркане в аквариума.
— Мога да осиновя Джуди — обади се Мейсън. — Ще стане моя наследничка, бихме могли да направим попечителски фонд.
— Разбира се, че бихме могли — отвърна Марго и извади един шаран от страничния аквариум. Взе стол от къта за сядане и свали капака от големия аквариум. — Само че няма.
Наведе се и бръкна с големите си ръце във водата. Задържа шарана близо до дупката в камъка и когато змиорката се показа, я сграбчи зад главата със силната си длан, после я извади от аквариума и я вдигна над главата си. Беше дълга почти колкото нея, виеше се, празничната й кожа блестеше. Стисна я и с другата си ръка и когато се огъна, успя да я задържи, впила грапавите ръкавици в тялото й.
Слезе внимателно от стола се приближи до Мейсън със змиорката в ръце — главата й беше като метчик, зъбите чаткаха като телеграфен ключ, извити назад, зъби, от които никоя риба не можеше да се спаси. Сложи я на гърдите му върху черупката на респиратора, задържа я с една ръка, с другата започна да омотава около нея плитката на Мейсън.
— Ето така, Мейсън — обади се тя. — Усукват се.
После със свободната си ръка натисна челюстта му надолу, с цялата си тежест, той напрегна сили, доколкото ги имаше, но най-накрая устата му се отвори с хрущене.
— Трябваше да вземеш шоколада — каза Марго и натъпка муцуната на змиорката в устата му. Острите като бръснач зъби се впиха в езика му, както ловяха рибите, и челюстта не пускаше, упорито не пускаше, а тялото й се огъваше и виеше, омотано около плитката му. От носа на Мейсън потече кръв, давеше се.
Марго ги остави сами — Мейсън и змиорката. Шаранът плуваше в аквариума. Овладя се и седна на бюрото на Кордел, където остана, докато кривите на мониторите не се изравниха.
Когато се върна в стаята на Мейсън, змиорката все още мърдаше. Респираторът се вдигаше и спускаше, издуваше въздушния мехур на змиорката, изпомпваше кървава пяна от дробовете на Мейсън. Марго изплакна електрическия остен в аквариума и го прибра в джоба си.
След това извади от пликче в джоба си кървавия кичур коса и кожа на доктор Лектър. Издраска скалпа с ноктите на Мейсън — змиорката мърдаше и й пречеше, — после заплете косата в пръстите му. Най-накрая сложи един косъм върху гумените ръкавици зад аквариума.
Излезе, без да погледне мъртвия Кордел, и се прибра у дома при Джуди с топлата плячка, прибрана там, където щеше да се запази топла.
VI
Дълга лъжица
И затова виж пълната дълга лъжица, с която да хапна с приятел.
Глава 89