Кларис Старлинг лежи в безсъзнание на голямо легло в ленени чаршафи, покрита с юрган. Ръцете й под ръкавите на копринена пижама са върху завивките, привързани с копринени шалове дотолкова, че да не достигат до лицето й и да предпазят инфузионната игла във вената й.
В стаята има три светли точки — ниската лампа с абажур и червените точици в зениците на доктор Лектър, който я наблюдава.
Седи в кресло, пръстите му са свити под брадичката. След малко става и мери кръвното й налягане. С малко фенерче проверява зениците. Протяга ръка под завивките, напипва крака й, изважда го изпод завивката и с върха на ключ стимулира стъпалото й. Изправя се за миг, видимо потънал в размисъл, държи крака й, сякаш е малко животинче.
От производителите на упойващи стрелички е научил какво съдържат. Тъй като втората е попаднала в костта, не вярва, че е получила пълна двойна доза. Крайно внимателно й дава стимулиращи вещества.
Между манипулациите на Старлинг седи в креслото с голям бележник с груби листа и прави изчисления. Страниците са изпълнени със символите на астрофизиката и физиката на елементарните частици. Срещат се и множество опити в областта на струнната теория. Малцината математици, които могат да проследят разсъжденията му, биха казали, че уравненията му започват брилянтно, но после западат, обречени от нереални въжделения: доктор Лектър иска времето да се върне, нарастващата ентропия повече да не може да бележи посоката на времето. Иска пътят да бъде сочен от нарастващ порядък. Иска млечните зъби на Миша да излязат от тоалетната. Зад трескавите му изчисления е отчаяното желание да намери място за Миша на света, може би мястото, което сега е заето от Кларис Старлинг.
Глава 90
Сутрин стаята за игри във ферма „Мъскрат“ е обляна в жълта слънчева светлина. Големите препарирани животни с очи-копчета наблюдават тялото на Кордел, което сега е покрито.
Дори в разгара на зимата една голяма черна муха беше открила трупа и се разхождаше по чаршафа там, където се бе просмукала кръвта.
Ако Марго Върджър имаше представа на какво активно напрежение се подлагат главните действащи лица при убийствата, представляващи голям интерес за медиите, може би нямаше да натъпче змиорката в гърлото на брат си.
Решението да не опитва да разчиства боклуците в „Мъскрат“, а просто да се покрие, докато отмине бурята, се бе оказало мъдро. Никой жив човек не я беше видял на местопрестъплението, когато Мейсън и останалите бяха убити.
Нейната версия бе, че през цялото време е спала в къщата, в която живееше с Джуди, и че я е събудило кошмарното обаждане на смяната на Кордел в полунощ. На мястото се появи малко след първите служители на местния шериф.
Главният следовател от службата на шерифа, детектив Кларънс Франкс, беше доста млад мъж с близко разположени очи, но не беше толкова глупав, колкото Марго се бе надявала.
— В този асансьор не може да влезе всеки, нужен е ключ, нали? — попита я Франкс. Двамата с Марго седяха неловко на канапето в стаята на Върджър.
— Така е, ако са влезли оттук…
— Те? Госпожице Върджър, смятате ли, че не е бил само един човек?
— Нямам представа, господин Франкс.
Беше видяла трупа на брат си, все още оплетен в змиорката, покрит с чаршаф. Някой бе изключил респиратора. Криминалистите вземаха проби от водата в аквариума и капките кръв по пода. В ръката на Мейсън видя кичура на доктор Лектър. Все още не го бяха открили. Криминалистите й приличаха на Туидълдум и Туидълди31.
Детектив Франкс пишеше нещо в бележника си.
— А кои са онези, другите хора? Имат ли близки?
— Работим по въпроса — отвърна Франкс. — Можем да проследим три оръжия.
Всъщност полицаите не бяха сигурни колко души са умрели в обора, тъй като свинете бяха отмъкнали в гората част от останките за по-късна закуска.
— В хода на разследването може да се наложи да поискаме от вас и вашата постоянна компаньонка да се подложите на тест с полиграф, тоест детектор на лъжата. Ще се съгласите ли, госпожице Върджър?
— Господин Франкс, ще направя всичко, за да бъдат заловени тези хора. Що се отнася до въпроса ви, обадете ни се на мен и Джуди, когато имате нужда от нас. Трябва ли да говоря със семейния адвокат?
— Не, ако нямате какво да криете, госпожице Върджър.
— Да крия? — Марго успя да пусне сълзи.
— Моля ви, длъжен съм да върша всичко това.
Франкс стана, за да сложи ръка на масивното й рамо, но размисли.
31
Луис Карол нарича така двама съвсем еднакви дебелаци в „Алиса в Страната на чудесата“, но първоначално имената са измислени от Джон Байръм (1692–1763), за да осмее две спорещи музикални школи, между които нямало съществена разлика. — Б.пр.