Глава 91
Старлинг се събуди в миришещия на свежест полумрак и някак си инстинктивно усети, че е край морето. Раздвижи се леко в леглото и почувства дразнещи болки по цялото си тяло. После отново потъна в безсъзнание. Когато отново се събуди, чу глас, който й говореше тихо. Предлагаше й топла чаша. Тя отпи от нея и вкусът беше подобен на билковия чай на бабата на Мап.
Ден и отново вечер, аромат на свежи цветя в къщата, веднъж остро бодване с игла. Като пукотевица от далечни фойерверки на хоризонта трещят останките от страха й, но не приближават, изобщо не приближават. Беше в градината на окото на урагана.
— Събуждаш се. Събуждаш се спокойна. Събуждаш се в приятна стая — каза гласът. Чу тиха камерна музика.
Чувстваше се много чиста, кожата й беше ароматизирана с мента, някакъв мехлем, който създаваше усещане за дълбока приятна топлина.
Старлинг отвори широко очи.
Доктор Лектър стоеше на разстояние от нея, неподвижен, както седеше в килията, когато го видя за първи път. Вече сме свикнали да го виждаме без окови. Не се ужасяваме от това, че е свободен в присъствието на друго смъртно същество.
— Добър вечер, Кларис.
— Добър вечер, доктор Лектър — отвърна тя, без всъщност да има представа за времето.
— Ако се чувстваш неудобно, това е заради натъртванията, които получи при едно падане. Ще ти мине. Все пак искам да съм сигурен за едно нещо… Би ли погледнала към светлината, ако обичаш? — Приближи се до нея с малко фенерче. Миришеше на свежо изпрани дрехи.
Насили се да задържи очите си отворени, докато преглеждаше зениците й. След това той отново отстъпи назад.
— Благодаря. Ето там има много хубава баня. Искаш ли да изпробваш краката си? Чехлите са до леглото. Боя се, че се наложи да използвам обувките ти.
Беше будна и небудна. Банята наистина беше приятна, обзаведена с всички удобства. През следващите дни й се наслаждаваше продължително, но не си правеше труд да погледне отражението си в огледалото — толкова далеч беше от самата себе си.
Глава 92
Дни на разговори. Понякога чуваше себе си и се питаше кой говори, тъй добре запознат с мислите й. Дни на сън, силни бульони и омлети.
И един ден доктор Лектър каза:
— Кларис, сигурно ти писна от тези нощници и пижами. В гардероба има дрехи, които може би ще ти харесат… Ако искаш да ги носиш, разбира се. — И със същия тон: — Оставих личните ти вещи, чантата, пистолета, портмонето в най-горното чекмедже на скрина, ако ти потрябват.
— Благодаря, доктор Лектър.
В гардероба имаше най-различни рокли, панталони, една блещукаща дълга вечерна рокля с мъниста в горната част. Имаше панталони и пуловери от кашмир, които й харесваха. Избра кашмира и мокасини.
В чекмеджето видя колана с празния кобур, заради загубения 45 калибров пистолет, но кобурът за глезен беше до чантата й и в него все още беше мушнат по-малкият автоматик. Пълнителят беше зареден, без патрон в цевта, както го носеше на крака си. Ножът също беше в канията. Ключовете от колата бяха в чантата.
Старлинг беше себе си и не себе си. Когато се питаше за събитията, имаше чувството, че ги наблюдава отстрани, виждаше се от разстояние.
С радост видя колата си в гаража, когато доктор Лектър я заведе при нея. Погледна чистачките и реши, че трябва да ги смени.
— Кларис, как според теб ни проследиха до супермаркета хората на Мейсън?
Тя вдигна поглед към тавана и се замисли.
След по-малко от две минути откри антената, минаваща на кръст между задната седалка и задното стъкло, а после проследи жицата до скрития предавател.
Изключи го и го отнесе в къщата, уловила го за антената, сякаш носеше плъх за опашката.
— Много хубава джаджа. Нова — отбеляза тя. — И качествена инсталация. Сигурна съм, че по него ще намеря отпечатъците на господин Крендлър. Може ли един найлонов плик?
— Могат ли да го засекат от самолет?
— Вече е изключено. Не могат да го търсят със самолет, освен ако Крендлър не признае, че го е използвал. Знаете, че не го е направил. Мейсън е използвал хеликоптера си.
— Мейсън е мъртъв.
— Мммммм — извърна глава Старлинг. — Ще ми посвирите ли?
Глава 93
През първите дни след убийствата Пол Крендлър се люшкаше между отегчението и надигащия се страх. Уреди да му докладват пряко от оперативния офис на ФБР в Мериленд.
Не смяташе, че евентуална ревизия на счетоводните книги на Мейсън може да го изложи на риск, защото движението на парите от Мейсън до собствената му тайна банкова сметка беше прекъснато достатъчно сигурно на Каймановите острови. Сега без Мейсън той имаше големи планове, но не и наставник. Марго Върджър знаеше за парите и знаеше също така, че е компрометирал поверителността на тайните файлове на ФБР за Лектър. Марго трябваше да държи устата си затворена.