Безпокоеше го предавателят в колата на Старлинг. Беше го взел от техническия отдел в Куонтико без подпис, но името му фигурираше в дневника на посетителите през същия ден.
Доктор Домлинг и едрият фелдшер Барни го бяха виждали в „Мъскрат“, но само в легитимна роля — с Върджър бяха разговаряли за това как да заловят Ханибал Лектър.
Всеобщо облекчение настъпи на четвъртия ден след убийствата, когато Марго Върджър пусна на детективите на шерифа новозаписаното съобщение на телефонния си секретар.
Полицаите стояха като хипнотизирани в спалнята, втренчени в леглото, което споделяше с Джуди, заслушани в гласа на демона. Доктор Лектър злорадстваше за смъртта на Мейсън и уверяваше Марго, че е настъпила безкрайно бавно и болезнено. Марго ридаеше, закрила очи с ръка Джуди я подкрепяше. Най-накрая Франкс я изведе от стаята и каза:
— Няма нужда да го слушате още веднъж.
С намесата на Крендлър записът беше отнесен във Вашингтон, където звукова експертиза доказа, че гласът е наистина на доктор Лектър.
Най-сериозното облекчение обаче за Крендлър дойде вечерта на четвъртия ден след телефонно обаждане.
Потърси го самият конгресмен Партън Велмор от щата Илинойс.
Крендлър бе разговарял с него само няколко пъти, но гласът му беше добре познат от телевизията. Самият факт на обаждането вече вдъхваше увереност. Велмор беше член на съдебната подкомисия в Конгреса и притежаваше забележителен нюх за лайна — щеше да се отдръпне от Крендлър в мига, в който надушеше, че нещо с него не е наред.
— Господин Крендлър, знам, че сте познавали много добре господин Мейсън Върджър.
— Да, сър.
— Каква проклета трагедия. Този садистичен кучи син съсипа живота на Мейсън, осакати го, а после дойде отново и го уби. Не знам дали сте наясно, но един от избирателите ми също загуби живота си в тази трагедия. Джони Моли беше дългогодишен служител на закона в щата Илинойс и служеше на хората.
— Не, сър, не знаех това. Съжалявам.
— Работата е там, Крендлър, че трябва да продължаваме напред. Благотворителната дейност и дълбокият интерес към обществената политика на Върджър ще продължат. Това е по-важно от смъртта на един-единствен човек. Разговарях с няколко души от Двайсет и седми район и представители на фамилията. Марго Върджър ме уведоми за вашата готовност да служите на обществото. Удивителна жена. Изключително практична. Много скоро ще се срещнем, неофициално и спокойно, за да поговорим какво можем да направим през ноември. Искаме да се присъедините към нас. Ще успеете ли да дойдете на срещата?
— Да, господин конгресмен. Несъмнено.
— Марго ще ви се обади, за да ви съобщи подробностите. Ще стане през следващите няколко дни.
Колтът, 45-и калибър, регистриран на името на покойния Джон Бригъм, понастоящем собственост на Кларис Старлинг, предизвика значително публично неудобство за ФБР.
Старлинг се водеше изчезнала, а не отвлечена, защото нямаше жив свидетел на отвличане. Дори не беше агент на активна служба. Беше агент, временно отстранен от работа, с неизвестно местонахождение. Беше пуснат бюлетин за колата й, с фабричния и регистрационния номер, но без специално да се изтъква кой е собственикът.
Издирването на отвлечени изисква много по-големи усилия от органите на закона, отколкото издирването на изчезнали лица. Тази класификация толкова разядоса Ардилия Мап, че тя написа молбата си за напускане. Все пак после размисли и реши, че ще е по-добре, ако работи отвътре. Непрекъснато се улавяше, че отива в другата половина на двойното жилище, за да търси Старлинг.
Установи, че файлът за доктор Лектър в Националната програма за залавяне на особено опасни престъпници, както и файловете в Националния информационен център по престъпността, са удивително статични. Към тях добавяха само тривиални факти. Италианската полиция най-накрая бе успяла да открие компютъра на доктор Лектър. Сега карабинерите го използваха, за да играят на него в стаята за почивка. Машината автоматично беше изтрила цялата информация в момента, в който карабинерите натиснали първия клавиш.