— Да, ако обичаш.
— Когато излезеш, вземи само онова, което ти е наистина необходимо.
Чакаше във всекидневната пред огъня. За да минава времето, свиреше на теремина, движеше празните си ръце в електронното му поле, за да създава музиката, движеше ръцете, които бе положил върху главата на Старлинг, сякаш дирижираше музиката. Долавяше присъствието й зад себе си известно време, преди да свърши изпълнението.
Когато се обърна към нея, усмивката й беше кротка и тъжна, ръцете й бяха празни.
Доктор Лектър винаги търсеше закономерност.
Знаеше, че като всяко разумно същество Старлинг от най-ранния си жизнен опит е формирала матрици, рамки, спрямо които е оценявала по-късните възприятия.
В разговорите си с нея през решетките на килията преди толкова много години той бе установил важна за нея матрица — клането на агнетата и конете в ранчото, където бе живяла. Тя бе белязана от тяхното страдание.
Вманиаченото издирване на Джейм Гъм беше подтиквано от страданията на жертвата му.
Беше спасила самия него, Лектър, от изтезания поради същата причина.
Добре. Закономерно поведение.
Доктор Лектър винаги търсеше ситуационните паралели и вярваше, че Старлинг вижда в Джон Бригъм добрите качества на баща си — и наред с добрите качества на баща й горкият Бригъм беше получил и сексуално табу. Бригъм, а вероятно и Крофорд, притежаваха добрите качества на баща й. Къде тогава бяха лошите?
Доктор Лектър претърси останалата част от тази раздвоена матрица. Чрез хипнотични техники, значително променени, той откриваше в личността на Кларис Старлинг корави и упорити възли като чворове в дърво и стари рани, все още възпламеними като смола.
Стигна до картина с безмилостна яркост, много стара, но и добре поддържана, с много детайли, която пронизваше мозъка й с първичен гняв като мълния в центъра на буря.
По-голямата част беше свързана с Пол Крендлър. Негодуванието й от несправедливостите, които бе изтърпяла по негова вина, беше заредено с гнева към баща й, който тя никога, никога не би могла да признае. Не можеше да прости на баща си, че е умрял. Беше изоставил семейството си, беше престанал да бели портокали в кухнята. Беше обрекъл майка й на четката и парцала. Беше престанал да прегръща Старлинг с гръмко биещо сърце, като сърцето на Хана, когато я е яздела нощем.
Крендлър беше образ на провалите и негодуванието. Можеше да го вини. Но можеше ли да му се противопостави? Или Крендлър, както и всеки друг авторитет и табу, беше получил властта да натика Старлинг в кутийката, която според доктор Лектър беше нейният дребен живот с нисък таван?
Един знак на надежда за него: въпреки че значката се бе отпечатала в нея, тя все още можеше да пробие такава значка с изстрел и да убие носещия я. Защо? Защото бе отдадена на действието, защото бе идентифицирала носещия значката като престъпник и бе направила преценката предварително, като бе неутрализирала отпечатания образ на значката. Означаваше ли това, че има място за Миша в Старлинг? Или просто това беше поредното добро качество на мястото, което Старлинг трябваше да освободи?
Глава 96
Барни, отново в апартамента си в Балтимор, отново в ежедневието си в „Мизерикордия“, беше на смяна от три до единайсет. Отби се за купичка супа в кафенето на път за вкъщи, така че, когато отключи пътната врата и запали лампата, вече наближаваше полунощ.
Ардилия Мап седеше на масата в кухнята. Беше насочила черен полуавтоматичен пистолет в центъра на лицето му. По големината на черната дупка на цевта Барни прецени, че е 40-и калибър.
— Седни, фелдшере — каза Мап. Гласът и беше пресипнал, а очите около тъмните зеници изглеждаха оранжеви. — Придърпай стола си тук и го опри назад в стената.
Повече от големия пистолет в ръката й го притесни другият, оставен върху подложката за сервиране пред нея. Беше колт удсман 22-ри калибър, със залепена за цевта пластмасова бутилка от безалкохолно питие за заглушител.
Столът изпъшка под тежестта му.
— Ако краката на стола се счупят, недей да стреляш — каза той. — Вината няма да е моя.
— Знаеш ли нещо за Кларис Старлинг?
— Не.
Мап взе пистолетът от масата.
— Барни, не се шегувам. В момента, в който преценя, че ме лъжеш, столът ти ще потъмнее, вярваш ли ми?
— Да. — Барни знаеше, че е истина.
— Ще те попитам пак. Знаеш ли нещо, което би ми помогнало да открия Кларис Старлинг? В пощата ми казаха, че са препращали кореспонденцията ти в продължение на един месец в имението на Мейсън Върджър. Какво, по дяволите, е това, Барни?