— Работех там. Грижех се за Мейсън Върджър и той ме разпитваше за Лектър. Не ми хареса и напуснах. Мейсън беше копеле.
— Старлинг я няма.
— Знам.
— Може да е отвлечена от Лектър, може да са я изяли прасетата. Ако я е отвлякъл той, какво ще направи с нея?
— Ще бъда откровен с теб… не знам. Бих помогнал на Старлинг, ако можех. Защо да не й помогна? Някак си я харесвах, а и тя ме оневини. Погледни записките или докладите й…
— Направих го. Искам да разбереш нещо, Барни. Това е еднократно предложение. Ако знаеш нещо, по-добре ми го кажи сега. Ако някога, колкото и късно да е, разбера, че си премълчал нещо, което е можело да ми помогне, ще се върна тук и този пистолет ще бъде последното, което ще видиш. Ще пречукам големия ти грозен задник. Вярваш ли ми?
— Да.
— Знаеш ли нещо?
— Не. — Последва най-дългата тишина, която си спомняше.
— Стой неподвижно, докато изляза.
Барни си легна след час и половина. Лежеше в кревата, загледан в тавана, челото му, голямо като на делфин, беше ту потно, ту сухо. Малко преди да изгаси лампата, отиде в банята и извади от несесера си малко огледалце за бръснене от неръждаема стомана, произведено за Морската пехота.
Отиде в кухнята, отвори електрическото табло на стената и залепи огледалото с лепенка за вътрешната страна на вратата.
Не можеше да направи нищо повече. В съня си се стряскаше като куче.
След следващата смяна донесе от болницата комплект за вземане на проби от изнасилени.
Глава 97
Доктор Лектър не можеше да се разгърне истински в къщата на германеца, без да смени обзавеждането. Цветята и параваните помагаха. Цветовете изглеждаха интересно на фона на масивните мебели и просторната тъмнина — контрастът беше старинен, завладяващ, като пеперуда, кацнала върху рицарска ръкавица.
Отсъстващият хазяин явно имаше болезнена слабост към Леда и лебеда. Разновидовата двойка беше представена ни повече, ни по-малко от четири бронзови скулптури с различно качество — най-добрата беше копие на Донатело — и осем картини. Една от тях доставяше особено удоволствие на доктор Лектър — на Ан Шингълтън, с гениална анатомична изразителност и неприкрита жар в сношението. Останалите покри с драперии. Кошмарната колекция от бронзови ловни статуи на хазяина също беше покрита.
Рано сутринта докторът старателно подреди маса за трима, като я оглеждаше от всички възможни ъгли, с език, изплезен до долната част на носа му. Смени свещниците два пъти, отказа се от релефните салфетки за сервиране и ги смени с цяла покривка, за да направи овалната маса за вечеря по-управляема.
Тъмният неприветлив бюфет приличаше по-малко на самолетоносач, когато постави върху него високите съдове от сервиза и лъскавите медни уреди за затопляне. Доктор Лектър дори издърпа няколко от чекмеджетата и сложи в тях цветя — получи се ефект на висящи градини.
Видя, че в стаята има твърде много цветя и че трябва да добави още, за да стане всичко както трябва. Твърде много е твърде много, но прекалено много е както трябва. Върху масата постави две групи аранжирани цветя — нисък овал от пинии в сребърно блюдо, бели като кокосови сладки. И висок букет от ирландски камбанки, холандски ириси, орхидеи и лалета, които покриваха голяма част от повърхността на масата и създаваха интимна обстановка.
До чиниите от сервиза се вихреше малка ледена буря от кристал, но сребърните блюда бяха в уреда за претопляне и щяха да бъдат сложени в последния момент.
Първото ястие щеше да е приготвено на масата, така че се погрижи за спиртниците, медния тиган, тигана за сос и тигана за запържване, подправките, триона за аутопсии.
Щеше да донесе още цветя на връщане. Кларис Старлинг не се обезпокои, когато й каза, че излиза. Предложи й, ако иска, да поспи.
Глава 98
На петия ден след убийствата Барни се избръсна следобед и тъкмо слагаше на лицето си спирт с потупване на дланите, когато чу стъпки по стълбището. Почти беше време да тръгва на работа.
Решително чукане. На вратата стоеше Марго Върджър. Носеше голяма дамска чанта и малък сак.
— Здравей, Барни. — Изглеждаше уморена.
— Здравей, Марго. Влизай.
Предложи й стол до кухненската маса.
— Искаш ли кока-кола? — След това си спомни, че беше блъснала главата на Кордел в хладилника, и съжали за предложението си.