А сега ще се оттеглим, докато танцуват на терасата — мъдрият Барни вече е напуснал града и трябва да последваме примера му. И за двамата ще е фатално, ако ни открият.
Можем да научим само толкова и да останем живи.
Благодарности
В опитите ми да разбера структурата на двореца на паметта на доктор Лектър ми помогна забележителната книга на Франсис А. Йейтс „Изкуството на паметта“, както и „Дворецът на паметта на Матео Ричи“ от Джонатан Д. Спенс.
Използвах превода на Дантевия „Ад“ на Робърт Пински с удоволствие и възхищение. Също и бележките на Никол Пински. Фразата „празнична кожа“ е от неговия превод на Данте.
„В градината на окото на урагана“ е фраза на Джон Киарди и заглавие на едно от стихотворенията му.
Първите строфи, които Кларис си спомня в психиатрията, са на Т. С. Елиът от „Бърнт Нортън“, Четири квартета.
Благодарности на Пейс Барне за подкрепата, насърчението и съветите.
Карол Барън, издателка, редакторка и приятелка, ми помогна да направя тази книга по-добра.
Атина Варониус и Бил Трайбъл в Съединените щати и Руджеро Перуджини в Италия ми показаха най-доброто и най-умното в опазването на закона. Никой от тях не е герой на тази книга, нито пък някой друг жив човек. Порочността в нея черпих от собствените си запаси.
Николо Капони сподели с мен дълбоките си познания за Флоренция и нейното изкуство и позволи на доктор Лектър да използва семейния му дворец. Благодарен съм и на Робърт Хелд за ерудицията му и на Каролин Микахелис за прозренията относно Флоренция.
Служителите на обществената библиотека „Карнеги“ в област Коахома, щата Мисисипи, от години правят справки за мен. Благодаря ви.
Дължа много на Маргарите Шмит — с един бял трюфел и с вълшебството в сърцето си тя ни въведе в чудесата на Флоренция. Твърде късно е да се благодари на Маргарите. В този миг на завършване искам да спомена името й.