Светна зелено и в 2,57, точно три минути преди уречения час, микробусът спря на удобно място край бордюра пред рибния пазар Фелициана. Шофьорът дръпна ръчната спирачка и отзад се чу щракането на механизма. Бригъм кимна на Старлинг и посочи перископа.
— Хвърли едно око.
Тя огледа тротоара. Под навесите, засенчващи тротоара, се виждаха маси и плотове, блестеше риба, полузаровена в лед, подредена на пасажи, раци размахваха щипки в просторни, открити в горната част резервоари, а омари се катереха един връз друг в съседен резервоар. Един хитър търговец беше закрил очите на по-големите си риби с влажни парцалчета, за да ги запази свежи до вечерта, когато щяха да наизлязат родените по Карибските острови мнителни домакини, за да душат и оглеждат.
Над масата за чистене на риба отвън се бе образувала цветна дъга — едър латиноамериканец режеше на парчета голяма акула с ловки движения на силните си ръце и я обливаше със силна струя. Кървавата вода се стичаше в канала и Старлинг чуваше шумоленето й под микробуса.
Шофьорът слезе, отиде до продавача на риба и го попита нещо. Онзи погледна часовника си, сви рамене и посочи едно ресторантче наблизо. Шофьорът се помота из пазара, запали цигара и бавно се запъти натам.
Огромен касетофон някъде наблизо бумтеше „Макарена“ и Старлинг знаеше, че никога вече няма да е в състояние да понася тази песен.
Вратата, която ги интересуваше, беше вдясно — двойна, метална, с метална каса и едно циментено стъпало.
Канеше се вече да свали око от перископа, когато вратата се отвори. Излезе едър бял мъж с хавайска риза и сандали. На гърдите му висеше голяма чанта. Едната му ръка беше скрита под нея. След него се появи слаб, жилав негър, преметнал през ръката си шлифер.
— Внимание! — предупреди Старлинг.
Зад мъжете се показа Ивелда Дръмго — хубавото й лице и изящната, дълга като на Нефертити шия се виждаха над раменете им.
— Ивелда излиза с двама мъже. Приличат на въоръжени — добави Старлинг.
Не успя да се отдръпне от перископа достатъчно бързо, за да направи място на Бригъм да мине, без да се блъсне в нея. Сложи си шлема.
— Първи отряд до всички — заговори Бригъм по радиото. — Сваляме картите. Сваляме картите. Излезе от тази страна, тръгваме. Трябва да ги притиснем до земята колкото може по-безшумно — добави той и изщрака със затвора на автомата си. — Лодката ще бъде тук след трийсет секунди. Да действаме.
Първа изскочи Старлинг. Ивелда се обърна рязко към нея и плитките й се завъртяха във въздуха. Мъжете изскочиха от микробуса, развикаха се:
— На земята, бързо, лягайте!
Ивелда излезе иззад двамата. На гърдите й, в носач с презрамки, висеше бебе.
— Чакайте, чакайте — каза тя на мъжете до себе си. — Не искам неприятности. Чакайте.
Тръгна напред с царствена походка, вдигнала бебето напред, докъдето позволяваха ремъците на носача. Одеялцето висеше надолу.
Остави й място да маневрира. Старлинг веднага прибра оръжието си и протегна ръце напред.
— Ивелда, не прави глупости. Ела при мен.
Зад гърба си чу рев на голям, осемцилиндров двигател, свирене на спирачки. Трябва да е подкреплението. Ивелда не й обърна внимание, тръгна към Бригъм, изпод одеялцето на бебето затрещя автомат и го разкъса. Бригъм се свлече на земята и прозрачният предпазител на шлема пред лицето му почервеня от кръв.
Едрият бял мъж пусна чантата. Бърк видя, че насочва автомат, и изстреля по него безопасния куршум за разбиване на ключалки. Онзи пусна един откос, който надупчи Бърк в слабините, под защитната жилетка, после се обърна към Старлинг. Тя извади светкавично пистолета си и проби две дупки в шарената му риза, преди онзи да осъзнае какво става.
Зад гърба си чу изстрели. Жилавият негър хвърли шлифера и се втурна назад, към сградата. В този момент нещо блъсна Старлинг отзад, като огромен юмрук, и спря дъха й. Обърна се и видя голям кадилак, явно колата на Крип, спрял по средата на улицата. Двама се бяха показали през прозорците от другата страна и стреляха над покрива на колата, през задния прозорец — още един. Куршумите плющяха наоколо, дим и огън от три дула.
Старлинг се метна на земята между две паркирали коли и видя Бърк, който потръпваше конвулсивно. Бригъм не мърдаше, около шлема му се бе образувала локва кръв. Хеър и Болтън стреляха някъде от отсрещната страна на улицата и куршумите им трошаха стъклата около нея. Експлодира спукана гума. Онези от кадилака се обърнаха към Хеър и Болтън и ги принудиха да се покрият. Старлинг, стъпила с единия крак в пълния с вода улей край бордюра, се надигна, за да види какво става.