От полицейската кола слиза федерален шериф, заобикаля от другата страна и отваря вратата, за да слезе Кларис Старлинг. Бял бинт придържа превръзката над едното й ухо. По шията й над зелената болнична блуза, с която е облечена, се виждат оранжеви петна от дезинфекционни разтвори.
Носи личните си вещи в найлонова чантичка с цип — малко ментови бонбони, ключове, документите й на специален агент от Федералното бюро за разследващи, пистолет с пет останали патрона, флакон нервнопаралитичен газ. В същата ръка носи колан с празен кобур.
Шерифът й подава ключовете от колата.
— Благодаря ти, Боби.
— Искаш ли двамата с Фейрън да останем малко при теб? Или предпочиташ да извикам Сандра. Не си е легнала още. Чака ме. Мога да я доведа, да не си сама…
— Не, ще се прибера, благодаря ти. Ардилия ще се върне всеки момент.
Шерифът се качва при партньора си в чакащата служебна кола и когато Старлинг влиза в къщата, двамата потеглят.
Стаята с пералнята в дома й е топла и мирише на омекотител за тъкани. Маркучите на машината и сушилнята са прихванати с найлонови лепенки за връзване на ръце. Старлинг оставя плика с вещите си върху пералната машина. Ключовете издрънчават върху металната повърхност. Изважда от барабана топка изпрани дрехи и ги слага в сушилнята. След това сваля униформения си панталон, болничната блуза и изцапания с кръв сутиен, пъха ги в пералнята и я включва. Остава по чорапи, бикини и револвер 38-и калибър в малък кобур на глезена. По гърба и ребрата й има синини, единият й лакът е ожулен. Дясното й око и бузата й са отекли.
Пералнята загрява и започва да се пълни с вода. Старлинг се увива в голяма плажна хавлия и отива във всекидневната. Връща се с два пръста бърбън „Джак Даниълс“ без лед, в стъклена чаша. Сяда на гумената подложка пред пералнята и се обляга на нея в тъмнината, докато машината пулсира и бълбука. Вдига глава и от гърдите й се откъсват няколко ридания, сухи, без сълзи. После идват и сълзите. Парещи сълзи в очите, надолу по лицето й.
Приятелят на Ардилия Мап я докара в 12,45 през нощта, след дълго пътуване от Кейп Мей. Тя се сбогува с него на прага и влезе. Отиде в банята и чу, че по тръбите тече вода, че пералнята работи.
Мина в задната част на къщата, в кухнята, която използваха заедно със Старлинг. Запали лампата. Надникна в стаята за пране, видя Старлинг, седнала на пода, с превръзка на главата.
— Старлинг! О, боже! — Коленичи до нея. — Какво е станало?
— Простреляха ми ухото, Ардилия. Оправиха ме в болницата. Моля те, не пали лампата.
— Добре. Ще ти направя нещо. Не съм чула нищо… в колата слушахме касетофона… Разкажи ми.
— Джон е мъртъв.
— Джон Бригъм!? — И двете си падаха по него, когато им беше инструктор по леки оръжия в академията на ФБР. Бяха се опитвали да разчетат татуировката му през ръкава на ризата.
Старлинг кимна и избърса очи с опакото на ръката си, като дете.
— Ивелда Дръмго и няколко души от бандата на Крип. Ивелда го уби. Улучиха и Бърк. Маркес Бърк от Бюрото по алкохола и тютюна. Бяхме заедно. Някой беше предупредил Ивелда. Един новинарски екип пристигна заедно с нас. Аз я убих. Не искаше да се предаде. Държеше бебето си. Стреляхме една срещу друга, тя умря.
Мап никога преди не беше виждала Старлинг да плаче.
— Ардилия, днес убих петима души.
Мап седна на пода до нея и я прегърна през раменете. Двете се облегнаха на пералнята.
— Какво стана с бебето на Ивелда?
— Измих го от кръвта. Огледах го, но не видях никакви рани по кожата му. В болницата казаха, че е здраво. След ден-два ще го дадат на майката на Ивелда. Знаеш ли какво беше последното, което ми каза тя, Ардилия? Каза ми: „Дай да разменим телесни течности, кучко!“
— Ще ти забъркам нещо — предложи Мап.
— Какво? — попита Старлинг.
Глава 3
Със сивкавата зора дойдоха вестниците и ранните сутрешни новини по телевизионните канали.
Когато чу, че Старлинг се е събудила, Мап отиде при нея с чиния кроасани и двете седнаха да гледат телевизия.
Си Ен Ен и другите мрежи бяха купили кадрите със запазени авторски права, заснети от хеликоптера на местната телевизионна станция. Бяха удивителни, показващи събитията от птичи поглед. Старлинг се вгледа в екрана. Трябваше да види още веднъж, че Ивелда е стреляла първа. Обърна се към Мап и видя гняв по кафявото й лице.
След това скочи на крака и изтича в банята, за да повърне.