Выбрать главу

Хората от „Татлър“ бяха успели да купят дори телефонния й номер от един от информаторите й и не спряха да звънят, докато тя не остави слушалката да виси на жицата. В работата си се обади по служебния мобифон.

Ухото и отеклата буза не я боляха много, ако не ги пипаше. Нямаше пулсиране. Държаха я две хапчета обезболяващо. Нямаше нужда от по-силните лекарства, който й бе предписал лекарят. Задряма, облегната на таблата на леглото, а „Вашингтон Поуст“ се свлече на пода. По ръцете й имаше остатъци от барут, по бузите й личаха засъхнали сълзи.

Глава 4

Ти можеш да заобичаш Бюрото, но Бюрото няма да те заобича.

МАКСИМА ОТ СЪВЕТИТЕ ЗА РАЗДЯЛА НА ФБР

Спортният салон на ФБР в сградата Дж. Едгар Хувър беше почти празен в този ранен час. Двама мъже на средна възраст бягаха бавно по пистата на закрито. В единия край подрънкваше гладиаторът, няколко души играеха баскетбол и залата кънтеше от тропането на топката им.

Гласовете на двамата бягащи не се чуваха надалеч. Джак Крофорд беше дошъл да поспортува с директора на ФБР Тънбъри по негово настояване. Бяха изминали две мили и започваха да се задъхват.

— Блейлок от Бюрото по алкохола и тютюна ще трябва да се гърчи заради Уейко. Няма да е точно сега, но с него е свършено и той го знае — каза директорът. — Спокойно може вече да уведоми преподобния Мун, че напуска сградата.

Фактът, че Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия наема служебните си помещения от преподобния Мун, беше източник на безкрайни шегички във ФБР.

— И Фаридей ще го изритат заради Руби Ридж — продължи директорът.

— Не съм убеден — възрази Крофорд. Беше служил с Фаридей в Ню Йорк през седемдесетте, когато мафията беше обсадила оперативния отдел на ФБР на Трето авеню и 69-а улица. — Фаридей е свестен човек. Не той е измислил правилата за престрелки.

— Уведомих го вчера сутринта.

— Ще си отиде тихомълком?

— Да кажем, че ще запази привилегиите си. В опасни времена живеем, Джак.

И двамата бягаха с вдигнати нагоре глави. Леко ускориха темпото. С ъгълчето на окото си Крофорд забеляза, че директорът преценява физическата му форма.

— На колко стана, Джак? На петдесет и шест?

— Да.

— Още една година и подлежиш на задължително пенсиониране. Доста хора напускат на четирийсет и шест или петдесет, когато все още могат да си намерят някаква работа. Ти никога не си искал това. След смъртта на Бела искаше да работиш, за да забравиш, нали?

Крофорд не отговори в продължение на половин обиколка и директорът разбра, че е казал нещо нередно.

— Не го казвам с лека ръка, Джак. Онзи ден Дорийн спомена колко много…

— Все още имаме да довършваме някои неща в Куонтико. Искаме да оправим информационната система по Интернет, така че всяко ченге да може да я ползва. Виждал си го, отразено е в бюджета.

— Някога искал ли си да бъдеш директор, Джак?

— Не си падам по този вид работа.

— Така е, Джак. Ти не разбираш от политика. От теб не би станал директор. От теб не би станал Айзенхауер. — Махна му да спре, после застана до него, задъхан. — От теб би излязъл един Патън3 обаче. Можеш да преведеш хората през ада и да ги накараш да те обичат. Това е дарба, която аз не притежавам. Аз умея само да принуждавам. — Тънбъри се огледа бързо, взе хавлиената си кърпа от пейката и я метна на раменете си като съдийска тога. Очите му блестяха.

Някой хора се нуждаят от гняв, за да бъдат твърди, помисли си Крофорд, докато гледаше как се движат устните на събеседника му.

— По въпроса за смъртта на госпожа Дръмго и нейната лаборатория за наркотици… Държала бебето си в ръце… Комисията иска жертвоприношение. Иска кръв, жива плът. Също и медиите. Администрацията за борба срещу наркотиците трябва да им хвърли малко месо. Агенцията по алкохола и тютюна също. В нашия случай обаче може би ще се задоволят само с пилешко. Крендлър смята, че ще се успокоят, ако им дадем Кларис Старлинг, и ще ни оставят на мира. Съгласен съм с него. Администрацията и Бюрото ще го отнесат заради калпавото планиране на операцията. Старлинг обаче е натиснала спусъка.

— Стреляла е по убиец на ченгета. Онази жена е стреляла първа.

вернуться

3

Има се предвид генерал Джордж Смит Патън (1885–1945), един от големите военачалници от времето на Втората световна война. — Б.пр.