Глава 48
Виждаме го през парата на дъха си, в ясната нощ над Нюфаундленд — ярка точка, увиснала в Орион, която бавно се придвижва напред, Боинг 747, който се движи на запад и преодолява вятър, чиято скорост е сто мили в час.
В задната част, където настаняват пътниците от организираните групи, са петдесет и двамата участници в екскурзията „Фантазия в стария свят“ — обиколка на единайсет страни за седемнайсет дни, — които се връщат в Детройт и Уиндзър, Канада. Място за раменете по петдесет сантиметра. Място за задниците по петдесет сантиметра. Това е с пет сантиметра повече от онова, с което са разполагали робите при транспортирането им от Африка.
На пасажерите се връчват леденостудени сандвичи с хлъзгаво месо и топено сирене, а вдишването на пръдните и издишванията на останалите в икономично пречиствания въздух силно напомня принципа за угояване на добитъка и свинете със собствените им отпадъци, въведен от месопроизводителите през петдесетте години.
Доктор Ханибал Лектър е в средата на средния ред в задната част на самолета, от двете му страни има деца, а в края на реда седи жена с бебе. След толкова много години в килии и окови доктор Лектър не обича ограничените пространства. Компютърната игра в ръцете на момчето до него писука непрестанно.
Както мнозина други, пръснати из салона с най-евтините места, доктор Лектър също носи яркожълта значка с ухилена физиономия и червен надпис CAN-AM TOURS и както мнозина други е с ерзац спортно елече, за да му топли. Елечето му е с емблемата на „Торонто Мейпъл Лийфс“ — хокеен отбор. Под дрехите към тялото му са закрепени доста пари в брой.
Доктор Лектър е с групата от три дни, след като е купил мястото в Париж от брокер на отменени в, последния момент резервации. Мъжът, който би трябвало да седи на това място, бе заминал за Канада в ковчег, след като сърцето му не бе издържало изкачването до купола на катедралата „Св. Петър“.
Когато кацнат в Детройт, доктор Лектър трябва да премине през паспортен контрол и митница. Сигурен е, че властите по всички по-важни летища в западния свят са предупредени и го очакват. Там, където снимката му не е залепена на стената в гишето за паспортен контрол, може да бъде извикана на екрана на компютъра с натискане на едно копче — навсякъде по света.
При всичко това той се надява да има късмет — снимките, с които разполагат властите, да са на предишното му лице. Фалшивият паспорт, с който е влязъл в Италия, няма съответно досие в страната, която го е издала, за да се вземе оттам актуална снимка. В Италия Риналдо Паци се беше опитал да улесни собствения си живот и да задоволи Мейсън Върджър, като бе иззел досието на доктора от полицията, включително снимките и негативите, с които бяха издадени разрешителните на „доктор Фел“ за работа и престой в страната. Доктор Лектър ги беше открил в чантата на Паци и ги бе унищожил.
Ако Риналдо Паци не му е правил снимки тайно, беше много вероятно никъде по света да няма фотография на сегашното му лице. Не беше чак толкова различно от старото — малко колаген, добавен около носа и на скулите, променена коса, очила, но бе достатъчно различно, за да не го забележат, ако не му обърнат специално внимание. За белега на дланта си бе намерил траен козметичен оцветител.
Очаква паспортната служба на летище „Детройт Метрополитън“ да раздели пристигащите пътници на две опашки — американски паспорти и други. Беше избрал град с оживено международно летище, така че опашката с „други“ да е многолюдна. Самолетът бе пълен с канадци. Доктор Лектър смята, че ще може да мине със стадото, стига стадото да го приема. С тези туристи е обиколил няколко исторически места и галерии, летял е с тях в евтината част на самолета, но все пак има граници — не бе в състояние да яде заедно с тях самолетната помия.
Уморени и с подбити крака, отегчени от събеседниците и дрехите си, туристите забиват носове в кутиите с храна, махат от сандвичите си марулите, почернели в хладилника.
Доктор Лектър не иска да прави впечатление и ги изчаква да се преборят с това жалко препитание, изчаква ги да отидат до тоалетната и да заспят — повечето. Някъде далеч отпред прожектират стар филм. Той продължава да чака с търпението на питон. Малкото момче до него е заспало над компютърната си игра. Почти навсякъде из широката кабина светлините за четене гаснат.
Тогава и едва тогава доктор Лектър се оглежда предпазливо и изважда изпод седалката пред себе си собствения си обяд от елегантна жълта кутия, украсена с кафяво, от „Фошон“, парижката кулинарна фирма. Завързана е с две копринени панделки в съчетаващи се цветове. Доктор Лектър се е снабдил с чудесен ароматен пастет от гъши дроб с трюфели, смокини от Анатолия, чиито дръжки още сълзят, където са били откъснати. Има малка бутилка от любимото си „Сент Естеф“. Копринената панделка пада с шепот.