Дворецът на паметта му е мнемонична система, добре позната на древните учени, чрез която са били запазени много знания през средните векове, когато вандалите са горили книгите. Подобно на учените преди него, и доктор Лектър съхранява огромен обем информация, свързана чрез ключове с различните предмети в хилядите стаи, но за разлика от древните той използва двореца си и за нещо друго — понякога живее там. Прекарал е години сред изящните му колекции, докато тялото му е било овързано в отделението за буйстващи, докато писъците караха решетките да вибрират като струни на пъклена арфа.
Дворецът на Ханибал Лектър е огромен дори за средновековните разбирания. Като илюстрация в осезаемия свят по големина и сложност с него може да се сравнява дворецът „Топкапъ“ в Истанбул.
Настигаме го, когато бързите крачки на паметта му го отвеждат в Голямата зала на годишните времена. Дворецът е построен по правилата, открити от Симонид от Хиос и доразвити от Цицерон четиристотин години по-късно — той е просторен, с високи тавани, обзаведен с предмети и изображения, които са живи, поразителни, понякога ужасяващи и абсурдни, често красиви. Витрините са добре разположени в пространството и добре осветени като в хубав музей. Високите стени обаче не са в неутрален цвят като стените в музеите. Подобно на Джото, доктор Лектър е покрил стените на своя ум с фрески.
Решил е, докато е в двореца, да вземе адреса на Кларис Старлинг, но не бърза да го направи, така че спира в подножието на голяма стълба, където са бронзовите статуи от Риаче. Тези велики бронзови воини, приписвани на Фидий, извадени от морското дъно в наши дни, са в центъра на изпълнено с фрески пространство, което може да извика целия Омир и целия Софокъл.
Доктор Лектър би могъл да накара бронзовите лица да говорят като Мелеагър, стига да поиска, но днес желае само да ги погледа.
Хиляда стаи, километри коридори, стотици факти, свързани с всеки предмет от обзавеждането на всяка стая — приятен отдих очаква доктор Лектър винаги когато реши да се оттегли тук.
Ето какво обаче е общото между нас и доктора: в подземията на сърцата и мозъците ни дебне опасността. Не всички зали са красиви, светли и високи. В пода на ума има дупки като в пода на средновековна тъмница — вонящите ублиети, наречени така на името на забравата, килиите с форма на бутилка с каменни стени, закрити отгоре с маскирани капаци. Нищо не може да се измъкне оттам спокойно, за да ни донесе облекчение. Трус, предателство на стражите и искриците на паметта възпламеняват отровните газове — неща, държани там с години, изведнъж излитат на свобода, готови да избухнат в болка или да ни подтикнат към опасно поведение…
Следваме го, докато крачи с бързи леки стъпки по коридора, който е създал сам, страховит, чудесен, сред аромат на гардении, в потискащото присъствие на огромна статуя, светлина от картини.
Пътят му минава вдясно покрай бюст на Плиний и нагоре към Залата с адресите — стая, в която в строго определен ред са поставени скулптури и картини, добре осветени и на разстояние, както препоръчва Цицерон.
Ах… в третата ниша от вратата доминира присъствието на една картина — Свети Франциск подава в устата на момиче пеперуда. На пода пред картината има изображение, цветно, върху мрамор:
Парад на националното гробище Арлингтън, предвождан от Исус, трийсет и три годишен, който шофира форд модел Т, 27-а година, в каросерията е Дж. Едгар Хувър по балетна пачка и маха на невидима тълпа. Зад него крачи Кларис Старлинг с карабина Енфийлд 308 на рамо. На доктор Лектър сякаш му става приятно, че я вижда. Преди години бе взел домашният й адрес от Асоциацията на съвипускниците на Университета на щата Вирджиния. Съхранява адреса и сега, за свое собствено удоволствие, извиква цифрите и името на улицата, където живее Старлинг:
3327 Тиндъл,
Арлингтън, Вирджиния 22308
Доктор Лектър може да се движи из огромните зали на своя дворец на паметта с неестествена скорост. С рефлексите и силата си, с контрола над ума и неговата бързина, той е добре въоръжен срещу физическия свят. Но в ума му има места, които не може да посещава без риск, места, където логическите правила на Цицерон, на подреденото пространство и светлината не са приложими…