Виждаме самолета през парата на дъха си, ярка светла точка на ясното нощно небе. Виждаме как минава покрай Полярната звезда, далече отвъд точката, след която връщането е невъзможно, насочен по дъгата, която ще го отведе в Новия свят, утре.
Глава 49
Купищата книжа, папки и дискети в кутийката на Кларис достигаха критичната маса. Молбата й за повече пространство остана нечута. Стига толкова. С безразсъдството на прокълнатите тя се настани в голямо помещение в мазето на Куонтико. То беше заделено за фотолаборатория на „Поведенчески науки“ веднага щом Конгресът отделеше малко средства за тази цел. Нямаше прозорци, но пък имаше предостатъчно рафтове и понеже беше предназначено за фотолаборатория, на мястото на вратата висяха две плътни завеси за затъмняване.
Някой анонимен съсед по кабинет изработи надпис с готически букви — КЪЩАТА НА ХАНИБАЛ — и го закачи с карфица за завесата. От страх да не изгуби стаята, Старлинг прибра надписа от вътрешната страна.
Почти веднага откри цяла съкровищница полезни лични материали в Наказателно правната библиотека на Колумбийския колеж, където поддържаха читалня с материали за Ханибал Лектър. В колежа се пазеха оригинални документи от медицинската и психиатричната му практика, както и протоколите от процеса и гражданските искове, заведени срещу него. При първото си посещение Старлинг трябваше да чака четирийсет и пет минути, докато служителките търсеха безуспешно ключа от читалнята. При второто си отиване завари безразличен студент да отговаря за читалнята и купища некаталогизиран материал.
Търпението на Старлинг не търпеше промяна към добро през четвъртото десетилетие от живота й. С помощта на шефа на отдела Джак Крофорд, подкрепен от прокуратурата, тя успя да се снабди със съдебна заповед цялата колекция на колежа да се прехвърли в подземието й в Куонтико. Щатските полицаи извършиха операцията с помощта на един-единствен микробус.
Съдебната заповед предизвика вълни, както се очакваше. В крайна сметка тези вълни докараха Крендлър…
В края на две дълги седмици Старлинг успя да подреди библиотечните материали в своя импровизиран информационен център „Лектър“. Късно в петък вечерта изми лицето и ръцете си от прахоляка, угаси лампата и седна на пода в ъгъла, вперила поглед в претрупаните с книжа рафтове. Може би бе задрямала за момент…
Събуди я миризма и изведнъж разбра, че не е сама. Миришеше на боя за обувки.
Стаята беше полутъмна и Пол Крендлър крачеше покрай рафтовете бавно, като се взираше в книгите и снимките. Не си бе направил труд да почука — на завесите не можеше да се чука, но Крендлър така или иначе нямаше склонността да чука, особено в подчинените му институции. Тук в мазето на Куонтико се чувстваше определено като благотворител в бедняшки квартал.
Едната стена беше заделена за престоя на доктор Лектър в Италия — имаше огромна снимка на Риналдо Паци, увиснал с изкормени черва от терасата на Палацо Векио. Срещуположната стена беше посветена на престъпленията на доктора в Съединените щати и на нея доминираше полицейската фотография на убития преди години от доктор Лектър ловец. Тялото му беше окачено на кука и имаше всички рани от средновековните илюстрации на „Раненият човек“. Много папки с дела бяха струпани по рафтовете заедно с гражданските искове срещу доктор Лектър от семействата на жертвите.
Личните книги на доктор Лектър от времето на медицинската му практика също бяха тук, подредени точно както някога в кабинета му. Старлинг бе проучила стари полицейски снимки с увеличително стъкло и си бе направила труда да подреди книгите по същия начин. Голяма част от светлината в помещението идваше от рентгенова снимка на черепа на доктора, поставена върху осветено отзад стъкло на стената. Другата светлина идваше от компютъра върху едно бюро в ъгъла. В момента на екрана се въртеше скрийнсейвър, наречен „Опасни създания“. От време на време компютърът изръмжаваше.
Край машината бяха струпани резултатите от издирванията й. Събираните с мъка късчета хартия, разписки, разбити по пера сметки, които показваха как доктор Лектър е живял в Италия и Америка, преди да бъде изпратен в болницата. Беше нещо като импровизиран каталог на вкусовете му.