Крендлър изсумтя.
— Ето тук от този граждански иск става ясно, че все още дължи пари за полилей „Щойбен“, а компанията „Галеацо“ в Балтимор го съди, за да си вземе неизплатеното бентли. Следим продажбите на бентли, нови и на старо. Също и продажбите на ягуари със свръхкомпресия. Свързахме се с дивечовите ресторанти и ще следим покупките на глиганско месо, ще направим същото и с червенокраките яребици седмица преди да ги доставят от Шотландия.
Старлинг написа нещо на клавиатурата, погледна някакъв списък, после се отдалечи от компютъра и почувства дъха на Крендлър твърде близо зад гърба си.
— Поисках средства, за да се купи съдействието на най-големите черноборсаджии на билети от Ню Йорк и Сан Франциско, за да осигурим билета за премиери — има няколко оркестъра и струнни квартети, които той особено обича. Предпочита да седи на шестия или седмия ред и винаги до пътеката. Разпратих най-добрите му портрети, с които разполагаме, в Линкълн Сентър в Ню Йорк и във вашингтонския Кенеди Сентър, както и в повечето големи концертни зали. Може би ще ни помогнете със средства от вашия бюджет, господин Крендлър? — Понеже той не й отговори, Старлинг продължи: — Проверяваме новите абонаменти на няколко списания за култура, за които е бил абониран в миналото — антропология, лингвистика, математика, музика.
— Наема ли садо-мазо проститутки или нещо от този род? Мъжки проститутки?
Старлинг долови, че въпросът му доставя удоволствие.
— Не, доколкото ни е известно, господин Крендлър. Преди години са го виждали да ходи на концерти в Балтимор с много хубави жени, някои от които са се занимавали активно с благотворителна дейност. Научихме рождените им дни и ги следим за подаръци. Нито една от тях не е пострадала, доколкото ни е известно, и никоя не се съгласи да говори за него. Нямаме представа какви са сексуалните му предпочитания.
— Винаги съм смятал, че е хомосексуалист.
— Защо, господин Крендлър?
— Ами всички тези префърцунени работи… Камерна музика и женски храни. Не искам да кажа нищо лошо за тези хора, ако случайно им симпатизираш или имаш такива приятели. Главното, което искам да запомниш, Старлинг, е, че искам да ми сътрудничиш. Не искам да има отделни губернии. Искам копия от всички документи, от всяка информация, от всяка следа. Разбираш ли ме, Старлинг?
— Да, сър.
На вратата каза:
— Надявам се наистина да си ме разбрала. Може би това е шанс да подобриш положението си тук. Така наречената ти „кариера“ се нуждае от всяка възможна подкрепа.
Бъдещата фотолаборатория вече беше оборудвана с вентилационна уредба. Без да сваля поглед от лицето му, Старлинг я включи, изсмука миризмата на афтършейва му и боята за обувки. Крендлър мина през завесите на вратата, без да каже „довиждане“.
Въздухът пред Старлинг затрептя като мараня над стрелбище. В коридора Крендлър чу гласа й:
— Ще ви изпратя, господин Крендлър.
Чакаше го кола с шофьор. Все още беше на такова ниво в йерархията, че му се полагаше обикновен „Меркюри Гранд Маркиз“.
Преди да успее да се качи в колата, вече отвън, Старлинг каза:
— Почакайте, господин Крендлър.
Крендлър се обърна към нея учуден. Може би имаше нещо. Гневна капитулация? Сетивата му се изостриха.
— Тук сме навън — продължи Старлинг. — Няма подслушвателни устройства, освен ако вие не си носите. — Обзе я непреодолимо желание. Когато работеше с прашните книжа, носеше широка дънкова риза върху плътно прилепнала памучна фланелка.
Не бива да го прави. Майната му.
Откопча ризата и я разтвори.
— Виждате ли? Не нося никакви машинки. — Не носеше и сутиен. — Това може би ще е единствената възможност да поговорим насаме и искам да ви попитам нещо. Работя от години и при всяка възможност забивате нож в гърба ми. Каква е причината, господин Крендлър?
— Добре дошла си да дойдеш да поговорим… Ще ти отделя време, ако искаш да разгледаме…
— Говорим сега.
— Сама си отговори, Старлинг.
— Защото не искам да се виждаме извън работата? Или защото ви казах да отидете у дома при жена си?
— Не се самозалъгвай, Старлинг… Този град е пълен с провинциални путки.
Качи се в колата и тупна с ръка по таблото. Голямата машина потегли. Устните му се движеха, защото съжаляваше, че не го е казал докрай: „Провинциални путки като теб.“ В бъдеще го очакваха — беше убеден в това — множество политически речи и искаше да изостри вербалното си карате, да усвои още по-добре умението да хапе с думи.