— Старлинг изглежда доста апетитно, ако си падаш по пълнозърнестия хляб — додаде Марго.
— Мисля, че тя привлича Лектър, а не обратното — отбеляза Крендлър. — Виждали сте я… Студена като умряла риба.
— Смятате ли, господин Крендлър? — попита Марго с присмех в гласа.
— Мислиш ли, че е обратна, Марго? — намеси се Мейсън.
— Откъде, по дяволите, мога да знам? Каквато и да е, не го споделя с околните, това е моето впечатление. Мисля, че е костелив орех, но си беше сложила маска на добро момиче. Не бих казала обаче, че е студена риба. Не разговаряхме дълго, но това е впечатлението ми. Беше, преди да имаш нужда от моята помощ, Мейсън. Изгони ме, помниш ли? Не мога да кажа, че е студена като риба. Момиче като нея трябва да спазва дистанция, защото наоколо гъмжи от задници, които непрекъснато те свалят.
Крендлър остана с впечатлението, че погледът на Марго се задържа върху него прекалено дълго, независимо че тя беше в тъмното и виждаше само силуета й.
Колко странни бяха гласовете в тази стая… Внимателният бюрократичен говор на Крендлър, педантичният магарешки рев на Домлинг, дълбоките резониращи тонове на Мейсън с липсващите съгласни и грубият нисък глас на Марго, която говореше с присвити устни като недоволно от юздата си пони. И като фон на всичко това придиханията на машината, подаваща въздух на Мейсън.
— Имам представа за личния й живот — допълни Домлинг — във връзка с очевидния й комплекс по отношение на бащата. Ще се върна на това след малко. Сега ще разгледаме трите документа на доктор Лектър, свързани с Кларис Старлинг. Две писма и рисунка. Рисунката е на часовник-разпятие, който е измислил, докато е бил в психиатричната болница. — Доктор Домлинг вдигна очи към екрана. — Диапозитивът, ако обичате.
Някъде извън стаята Кордел показа удивителната скица на поставения високо монитор. Оригиналът е въглен върху амбалажна хартия. Копието на Мейсън е правено на хелиограф и линиите са сини като натъртено.
— Опитал се е да патентова това нещо — продължи Домлинг. — Както виждате, Христос е разпнат върху циферблата на часовника, а ръцете му се въртят, за да показват времето, подобно на часовниците с Мики Маус. Интересното тук е, че клюмналата напред глава е с лицето на Кларис Старлинг. Нарисувал е скицата по време на разговорите им. Ще покажем и снимката на тази жена, за да се убедите. Кордел ли беше името? Кордел, покажете, моля, снимката.
Нямаше съмнение — главата на Исус беше на Старлинг.
— Друга аномалия е фактът, че фигурата е прикована към кръста през китките, а не дланите.
— Това е правилното — обади се Мейсън. — Трябва да се приковават през китките и да се използват големи дървени шайби, иначе плътта се разкъсва и те падат от кръста. С Иди Амин го установихме от личен опит, когато той реши да пресъздаде всичко в Уганда един Великден. Приковахме нашия Спасител през китките. Всички рисувани разпятия са погрешни. Грешка при превода между староеврейските и латинските Библии.
— Благодаря — каза доктор Домлинг неубедено. — Разпятието явно представлява унищожен обект на преклонение. Обърнете внимание, че ръката, която показва минутите, е на шест и стеснително прикрива половите органи. Другата ръка показва малко след девет. Това девет е ясна препратка към часа, в който се смята, че е бил разпнат Христос.
— А когато обединим шест и девет, обърнете внимание, получаваме шейсет и девет, доста популярна сексуална поза — не се стърпя Марго.
— А сега да разгледаме писмата на доктор Лектър до Кларис Старлинг. Кордел, ако обичате. — Доктор Домлинг извади лазерна показалка от джоба си. — Виждате, че почеркът, красиво ръкописен, сякаш гравиран, изпълнен с писалка с широк писец, е толкова равен, че сякаш е дело на машина. Подобен почерк можем да срещнем при средновековните папски вули. Красив е, но същевременно плашещо равномерен. Тук няма нищо спонтанно. Този човек планира. Написал е първото писмо малко след бягството си, при което е убил петима души. Да зачетем текста.
Е, Кларис, млъкнаха ли агнетата?
Дължиш ми това сведение, както знаеш, и аз си го искам.
Давай обяви в „Таймс“ и в „Интърнешънъл Хералд Трибюн“. На първо число на всеки месец. За всеки случай го включи и в „Китайски ежедневник“.
Няма да се учудя, ако отговорът е едновременно „да“ и „не“. Агнетата ще млъкнат засега. Но ти ще трябва непрекъснато — отново и отново — да си завоюваш това благословено мълчание, тази тишина. Защото движещата ти сила е всяка човешка мъка, а мъка винаги ще има.