Нямам намерение да те навестявам, Кларис, защото светът е далеч по-интересен, когато те има. Ще те помоля и ти да ми отвърнеш със същото.
Доктор Домлинг намести очилата на носа си и се прокашля.
— Това е класически пример за авункулат… В специализираната литература все по-често го наричат „авункулат на Домлер“. Вероятно ще бъде включен в следващото издание на „Наръчника за диагностика и статистика“. На обикновен език може да се дефинира като заемане на поза на мъдър и загрижен покровител, с цел да се постигне лична облага. От записките по случая разбирам, че въпросът за агнетата е свързан с преживяване от детството на Кларис Старлинг, клане на агнета в ранчото в Монтана, където е била осиновена — продължи доктор Домлер със сухия си глас.
— Разменяла е информация с Лектър — обади се Крендлър. — Лектър е знаел нещо за серийния убиец Бъфало Бил.
— Второто писмо, писано седем години по-късно, на пръв поглед съдържа думи на утеха и подкрепа — каза Домлинг. — За да я измъчва, споменава родителите й, които тя явно боготвори. Нарича баща й „нощен пазач“, а майка й „камериерка“. След това им приписва чудесните качества, които тя лесно може да си въобрази, че са притежавали, а след това използва същите тези качества, за да оправдае собствените й професионални провали. Очевидно иска да й стане приятно. Тук става дума за контрол. Мисля, че Старлинг може да изпитва трайна привързаност към баща си — имаго, — което й пречи да встъпва с лекота в сексуални връзки и може да я тласне по някакъв начин към доктор Лектър чрез прехвърляне на качества, а той в перверзността си веднага би се възползвал. Във второто писмо отново я подканя да му се обади чрез лична обява и дава кодово име.
Боже мой! Този няма ли да млъкне! Несвъртането и скуката бяха мъчение за Мейсън, защото не можеше да шава на мястото си като другите хора.
— Добре, чудесно, браво, докторе — прекъсна го той. — Марго, открехни малко прозореца. Имам нов източник за Лектър, доктор Домлинг. Познава както Старлинг, така и Лектър, и ги е виждал заедно. Той се е въртял около Лектър повече от всеки друг и искам да поговорите с него.
Крендлър се размърда на канапето, а вътрешностите му се разбълникаха, защото виждаше накъде отиват нещата.
Глава 51
Мейсън каза нещо по уредбата и в стаята влезе висок мъж. Тялото му беше мускулесто като на Марго и беше облечен в бяла престилка.
— Това е Барни — обяви Мейсън. — Отговарял е за отделението за буйстващи луди в Балтиморската болница за душевноболни престъпници през шестте години, когато Лектър е бил там. Сега работи за мен.
Барни предпочиташе да остане в тъмното пред аквариума, до Марго, но Домлинг го искаше под лампата. Настани се до Крендлър.
— Барни значи? Е, Барни, каква е професионалната ти квалификация?
— Завършил съм училището за медицински сестри.
— Значи имаш разрешително да практикуваш сестринската професия. Браво. Това ли е всичко?
— Имам бакалавърска степен по хуманитарни науки от Американския задочен колеж — отговори Барни безизразно. — Също и сертификат, че съм посещавал занятията в школата за погребални науки „Къминс“. Аз съм квалифициран асистент в морга. Занимавах се с това нощно време, докато учех в школата за медицински сестри.
— Значи по време на ученето в школата сте работили като асистент в морга?
— Да. Отнасях телата от местопрестъпленията и помагах при аутопсиите.
— Преди това?
— Бях в морската пехота.
— Разбирам. И докато сте били на работа в Балтиморската щатска болница, сте виждали Кларис Старлинг и Ханибал Лектър да взаимодействат… искам да кажа, виждали сте ги да разговарят, така ли е?
— Струваше ми се, че те…
— Нека започнем с това, които сте видели, а не с това, което ви се струва, че сте видели. Можем ли да го направим?
Мейсън се намеси:
— Той е достатъчно умен, за да даде мнението си. Барни, нали познаваш Кларис Старлинг?
— Да.
— Шест години си общувал с Ханибал Лектър.
— Да.
— Какво имаше между тях?
В началото Крендлър разбираше с усилие високия дрезгав глас на Барни, но въпреки това именно той зададе уместния въпрос:
— Лектър държеше ли се по-различно от друг път, когато разговаряше със Старлинг?
— Да. На повечето други посетители изобщо не отговаряше — отвърна Барни. — Понякога отваряше очи само колкото да обиди поредния професор, дошъл да се рови в мозъка му. Дори разплака един от тях. Беше доста груб със Старлинг, но й отговаряше много по-често, отколкото на останалите. Беше му интересна. Интригуваше го.