Върху гумоподобното пространство между очите на Барни се появи бразда.
— Може ли да добавя нещо, господин Върджър, след като зададохте въпроса? — Не изчака да получи разрешението. — В болницата доктор Лектър реагира, когато видя, че тя успя да се овладее, когато избърса лицето си и направи каквото трябва. В писмата си я нарича „воин“ и отбелязва, че е спасила детето в престрелката. Възхищава се и уважава куража и самодисциплината й. Самият той казва, че не смята да я посещава. Едно от нещата, които никога не прави, е да лъже.
— Точно това е таблоидният манталитет, който имах предвид — каза Домлинг. — Ханибал Лектър не е способен на чувства като уважение или възхищение. Не изпитва топлота или привързаност. Това е една романтична заблуда и тя ясно показва опасностите на недостатъчното образование.
— Доктор Домлинг, не ме помните, нали? — попита Барни. — Аз бях на смяна, когато вие опитахте да разговаряте с доктор Лектър, подобно на толкова много други. Вие бяхте този, който си тръгна разплакан. След това той анализира книгата ви в „Американски психиатричен журнал“. Не се учудвам, че статията му ви накара да се разплачете.
— Достатъчно, Барни — прекъсна го Мейсън. — Погрижи се за обяда ми.
— Няма нищо по-лошо от недопечен самоук човек — отбеляза доктор Домлинг, когато Барни излезе.
— Не ми беше казал, че си говорил с Лектър, докторе — рече Мейсън.
— Той беше в кататоничен ступор, нямаше какво да измъкна от него.
— И това те е накарало да се разревеш?
— Не е вярно.
— Отхвърляш казаното от Барни?
— Заблуден е не по-малко от момичето.
— Вероятно и самият Барни си пада по Старлинг — намеси се Крендлър.
Марго се изсмя достатъчно силно, за да я чуе Крендлър.
— Ако искате Кларис Старлинг да стане привлекателна за доктор Лектър, покажете му я, изпаднала в беда — каза доктор Домлинг. — Нека бедата, в която се намира, му подскаже какви беди той може да й причини. Когато я види ранена по някакъв символичен начин, ще се възбуди по същия начин, както ако я гледа да мастурбира. Когато лисицата чуе писък на заек, веднага се притичва, но не на помощ.
Глава 52
— Не мога да ти доставя Кларис Старлинг — каза Крендлър, когато Домлинг си отиде. — Мога да ти кажа къде е и с какво се занимава, но не съм в състояние да контролирам разпределението на задачите във ФБР. Ако Бюрото я пусне като примамка, можеш да си сигурен, че ще я пазят както трябва.
Крендлър боцна с показалец тъмнината около Мейсън, за да подчертае думите си.
— Не можеш да се намесиш в подобна акция. Не можеш да прескочиш охраната и да отмъкнеш Лектър. Засадата ще засече твоите хора за нула време. Второ, Бюрото би предприело активни мерки само ако той й се обади отново или има доказателства, че е наблизо. И преди й писа, но така и не се появи. За подобна операция ще са нужни поне дванайсет души, а това е много скъпо. Щеше да е по-добре, ако не я беше отървал от горещия стол, на който я насадиха заради престрелката. Ако сега опиташ да върнеш нещата и отново да я атакуваш за същото, ще се забърка голяма каша.
— Щяло, било, можело — рече Мейсън, като положи старания за „ж“ и „щ“. — Марго, погледни миланския вестник „Кориере дела сера“ от събота — деня, след като Паци беше убит. Прочети най-горната от личните обяви. Чети на глас.
Марго вдигна гъсто изписания текст към светлината.
— На английски е, адресирана до, А. А. Аарон. Гласи: „Предай се на най-близките власти, враговете са близо. Хана.“ Коя е Хана?
— Така се е казвала кобилата, която Старлинг е имала като малка — обясни Мейсън. — Това е предупреждение за Лектър от Старлинг. В писмото си той й казва как да се свърже с него.
Крендлър скочи на крака.
— По дяволите! Няма как да знае за Флоренция! Щом знае, значи е наясно, че съм ти показвал нещата.
Мейсън въздъхна и се попита дали Крендлър е достатъчно умен, че от него да излезе полезен политик.
— Тя не знае нищо. Аз пуснах обявата в „Ла национе“, „Кориере дела сера“ и „Интърнешънъл Хералд Трибюн“. На другия ден, след като погнахме Лектър. Така в случай, че не успеем, Лектър ще си мисли, че Старлинг е опитала да му помогне. Чрез нея пак щяхме да имаме връзка с него.
— Никой не я е засякъл.
— Никой. Освен може би самият Ханибал Лектър. Не е изключено да й благодари… с писмо, лично, кой знае? А сега ме слушай. Още ли четеш пощата й?