Выбрать главу

— Знам, че не може да продължава вечно — сърдито каза тя. Скоро ще ме омъжат за някого, сигурна съм.

Квинт се смая, но не го показа. Дори да не беше чула онзи разговор, Аврелия си даваше сметка какво предстои и това не беше изненадващо. В такъв случай може би можеше да помогне, вместо да се преструва, че подобно нещо никога няма да се случи?

— Могат да се кажат много неща за уредените бракове — започна той. Вярно беше. Повечето знатни семейства уреждаха браковете на децата си по начини, които бяха изгодни и за двете страни. Такива бяха правилата в страната. — Те могат да бъдат много щастливи.

Аврелия го изгледа презрително.

— Да не би да очакваш да ти повярвам? Както и да е, нашите родители са се оженили по любов. Защо и аз да не го направя?

— Тяхното положение е било необичайно. Едва ли ще се случи и на теб — възрази той. — Освен това татко желае най-доброто и за теб, а не само за семейството.

— Но това означава ли, че ще бъда щастлива?

— С помощта на боговете, да. Което е повече от онова, което може да се случи с мен — добави той, опитвайки се да разведри атмосферата. — Мога да се оженя за някоя дърта вещица, която да превърне живота ми в мъчение!

Но все пак Квинт се радваше, че е мъж. Нямаше съмнение, че един ден ще трябва да сключи брак, но като че ли не бързаха да го женят. Междувременно юношеските му страсти задоволяваше Елира, невероятно красива млада робиня от Илирик. Тя беше част от домакинството и спеше на пода в атриума, което правеше лесно промъкването ѝ в стаята му нощем. Квинт спеше с нея от два месеца, откакто беше осъзнал, че знойните ѝ погледи са насочени към него. Доколкото знаеше, никой нямаше представа за връзката им.

Накрая сестра му се усмихна.

— Прекалено си хубав, за да ти се случи подобно нещо.

Квинт отвърна със смях на комплимента и каза:

— Време е за закуска. — Беше решил да спрат с неловката тема за брака.

За негово облекчение Аврелия кимна.

— Трябва да се нахраниш добре, за да имаш сили за лова.

В корема на Квинт се образува напрегната топка и малкото апетит, който имаше, изчезна напълно. Все пак обаче трябваше да хапне нещо, та било то и само за пред другите.

Квинт се измъкна, като остави Аврелия да си бъбри с добродушния роб Юлий, който отговаряше за кухнята. Почти не беше хапнал и се надяваше Аврелия да не е забелязала. След няколко крачки по перистила — вътрешния двор — срещна Елира. Тя носеше кошница зеленчуци и билки от градината на вилата. Както обикновено му хвърли изпълнен с желание поглед. Тази сутрин сигналът ѝ остана незабелязан за Квинт. Той ѝ се усмихна автоматично и мина покрай нея.

— Квинте!

Квинт подскочи. Гласът беше най-разпознаваемият в имението. На майка му. Квинт не я виждаше, което означаваше, че тя вероятно е в атриума, основното жилищно пространство на семейството. Той забърза покрай шуртящия фонтан в средата на заобиколения с колонада двор и влезе в хладния таблинум, приемната стая, която водеше до атриума, а оттам и до големия коридор.

— Тя изглежда добре.

Квинт рязко се обърна и видя майка си да стои в сенките до вратата — чудесно място за наблюдение на перистила.

— Ка… какво? — заекна той.

— Няма нищо нередно да си лягаш с робиня, разбира се — каза майка му. Както винаги, Квинт бе поразен от невероятната ѝ уравновесеност и красота. Чистокръвна осканска благородница, Атия беше дребна и слаба и полагаше големи грижи за външния си вид. Високите ѝ скули бяха подчертани с малко охра. Веждите и краищата на клепачите ѝ бяха фино маркирани с въглен. Тъмночервената дълга туника стола, стегната в кръста, се допълваше от кремав шал. Дългата ѝ черна коса беше прибрана назад с игли от слонова кост и украсена с диадема. — Но не го прави толкова често. Започват да си въобразяват, че са по-важни от другите.

Квинт се изчерви. Никога не беше говорил за секс с майка си, още по-малко за заниманията си, които сега бяха обект на коментари. И все пак по някакъв начин не беше изненадан, че именно тя бе повдигнала въпроса, а не баща му. Фабриций беше войник, но както често казваше, жена му не беше войник единствено заради пола си. През повечето време Атия беше много по-строга от него.

— Как разбра?

Сивите ѝ очи го фиксираха.

— Чух ви през нощта. Човек трябва да е глух, за да не ви чуе.

— О — прошепна Квинт. Не знаеше накъде да гледа. Абсолютно смутен, той се зае да изучава сложната мозайка в краката си, като му се искаше тя да може да се отвори и да го погълне. А си беше мислил, че е много дискретен.