След като прекосиха разчистената земя, влязоха в смесената гора от бук и дъб, която покриваше по-голямата част от областта. Макар че бяха много по-ниски от Апенините, които минаваха по дължината на Италия, тукашните хълмове също бяха дом на някоя и друга мечка. Малко вероятно беше обаче да открият следи близо до вилата. Единаци по природа, мечките избягваха хората, ако това беше възможно. Въпреки това Квинт оглеждаше внимателно земята, но след като не откри нищо, ускори крачка.
Подобно на всеки по-голям град, Капуа организираше свои собствени луди — игри, на които Квинт беше имал възможността да види бой с мечка. Гледката не беше приятна. Ужасен от чуждата среда и ревящите тълпи, звярът нямаше никакъв шанс срещу двамата опитни ловци, въоръжени с копия. Квинт обаче имаше живи спомени за огромната сила на челюстите и лапите с дълги нокти. Изправянето срещу мечка на нейна територия щеше да е съвсем различно изживяване от спектакъла, който бе гледал в Капуа. Стомахът му се сви, но той не забави крачка. Подобно на всички римски бащи, Фабриций разполагаше с живота на сина си и той беше съгласен с това. Освен това не би могъл да разочарова майка си. Негов дълг беше да успее. „По залез-слънце ще бъда мъж“, гордо си помисли той. Въпреки това нямаше как да не си мисли, че животът му може да свърши днес.
Продължаваха да се изкачват и широколистната гора остана зад и под тях. Вече бяха заобиколени от борове, хвойни и кипариси. Въздухът стана по-хладен и Квинт започна да се безпокои. Преди беше виждал в този район купчини изпражнения и характерни белези от нокти по кората на дърветата. Днес не виждаше нищо, което да не е оставено преди седмици или дори месеци. Продължи да върви, като се молеше на богинята на лова Диана за знак, но молбите му бяха напразни. Не се чуваше песен на птици; нито един елен не побягна уплашен от тях. Накрая, без да знае какво да направи, Квинт спря и всички други също спряха. Той се замисли трескаво, като болезнено ясно си даваше сметка за присъствието на баща си, за погледа на Агесандър и галите, които се споглеждаха многозначително. Познаваше този район като дланта си. Къде беше най-доброто място, на което може да открие мечка в такъв топъл ден?
Погледна баща си, но той само отвърна безмълвно на погледа му. Нямаше да му помогне.
Един от галите се закашля в опит да прикрие смеха си. Квинт се изчерви от гняв, но Фабриций не направи нищо. Нито пък Агесандър. Квинт отново погледна баща си, но погледът на Фабриций беше твърд. Нямаше да получи съчувствие, нито пък галите щяха да бъдат наказани. Днес той сам трябваше да си спечели уважението на надзирателя и робите. Отново се замисли. Накрая му хрумна нещо.
— Къпини — изтърси той. — Мечките обичат къпини. — По-нагоре поляните по южните склонове бяха обрасли с бодливите храсти, които даваха плод много по-рано от онези, които растяха по склоновете с друга ориентация. Мечките прекарваха по-голямата част от живота си в търсене на храна. Мястото изглеждаше напълно подходящо за търсене.
Сякаш по даден знак характерното чукане на кълвач наруши тишината. Звукът тутакси се повтори от друго място. С разтуптяно сърце Квинт затърси по дърветата и най-сетне видя не един, а два черни кълвача. Неуловимите птици бяха свещени на Марс, бога на войната. Добра поличба. Квинт се обърна и тръгна в напълно различна посока.
Усмихнатият му баща вървеше плътно зад него, следван от Агесандър и галите.
Вече никой не се смееше.
След малко молитвите на Квинт получиха наистина царствен отговор. Той беше проверил няколко поляни, но без резултат. Накрая обаче, в сянката на един висок бор, попадна на прясно изпражнение. Формата му, размерите и характерната миризма не можеха да се сбъркат и на Квинт му идеше да извика ликуващо. Той пъхна пръст в тъмнокафявата маса. Средата ѝ не беше изстинала напълно, което означаваше, че мечката е минала оттук сравнително скоро. Освен това наблизо имаше много къпини. Квинт кимна на татуирания и посочи земята. Галът се приближи и двете му кучета моментално се насочиха към купчината. Започнаха да скимтят развълнувано, като душеха ту изпражненията, ту въздуха. Сърцето на Квинт се разтуптя по-бързо и галът го погледна въпросително.
— Пусни ги — нареди Квинт и погледна другите роби. — И вие пуснете вашите.
След тръгването на Квинт и баща им Аврелия се вкисна още повече. Причината за лошото ѝ настроение беше проста. Брат ѝ беше отишъл на лов за мечки, а тя трябваше да помага на майка си, която наглеждаше робите в градината до вилата. Това беше един от най-натоварените периоди на годината, когато растенията поникваха от земята. Девесилът растеше до зеления синап, кориандъра, киселеца, седефа и магданоза. Зеленчуците бяха още по-разнообразни и осигуряваха на семейството храна през по-голямата част от годината. Имаше краставици, праз, зеле, кореноплодни, както и копър и лапад. Лукът, който беше в основата на всяка добра рецепта, се отглеждаше в огромни количества. Чесънът, предпочитан заради силния си вкус и лечебните си свойства, също изобилстваше.