След малко биремата се озова до тях. Бакът ѝ беше червен като кърмата, а около всеки отвор за гребло имаше сложен син орнамент. Цветовете бяха все още ярки и свежи, което показваше, че боята е била положена наскоро. Сърцето на Ханон се сви, когато видя ухилените лица — смес от най-различни народности, от гърци и либийци до иберийци, — наредени по парапета и бака. Повечето мъже носеха само препаски около бедрата, но пък всички бяха въоръжени до зъби. На палубата имаше и катапулти. Той и Суниатон имаха само ножовете си.
— Шибани пирати — промърмори Суниатон. — Свършено е с нас. Или ще ни продадат в робство, ако сме късметлии.
— Да не би да предпочиташ да умреш от жажда? Или от слънчев удар? — рязко отвърна Ханон, бесен на себе си, че не се е досетил що за кораб е това. Заради това че не си беше мълчал.
— Може би — озъби му се в отговор Суниатон. — Само дето така и няма да разбера.
Един слаб мъж на носа им извика. Беше с черна коса и по-светла кожа от останалите и приличаше на египтянин. Въпреки това се обърна към тях на гръцки, който беше основният език в морето.
— Добра среща. Накъде сте се запътили?
Другарите му се разсмяха.
Ханон реши да бъде дързък.
— Към Картаген — каза той високо. — Но както виждате, нямаме платно. Можете ли да ни откарате?
— Какво правите толкова навътре в морето в тази малка лодка? — попита египтянинът.
Екипажът отново зашумя развеселено.
— Отнесе ни буря — отвърна Ханон. — Боговете обаче бяха благосклонни към нас и оцеляхме.
— Наистина сте късметлии — съгласи се египтянинът. — Аз обаче не ви давам особени шансове, ако останете там долу. Доколкото мога да преценя, най-близката суша е на поне шейсет мили.
Суниатон посочи на юг.
— Нумидия ли?
Египтянинът отметна глава и се разсмя. Смехът му беше неприятен, подигравателен.
— Никакво чувство за ориентация ли нямаш, глупако? Говоря за Сицилия!
Ханон и Суниатон се спогледаха изумени. Бурята ги беше отнесла много по-навътре в морето, отколкото бяха предполагали. И бяха гребали навътре в Средиземно море.
— Значи имаме още една причина да ви благодарим — дръзко рече Ханон. — Както ще направят и бащите ни, след като ни върнете живи и здрави в Картаген.
Устните на египтянина се разтеглиха в усмивка, разкриваща остри зъби.
— Качвайте се. По-удобно ще е да поговорим на сянка — каза той и посочи навеса на бака.
Приятелите се спогледаха. Показаното гостоприемство изобщо не съответстваше на онова, което виждаха. Всички на борда имаха вид на хора, които биха им прерязали гърлата, без да им мигне окото.
— Благодаря — с широка усмивка каза Ханон и загреба към кърмата на биремата. Там откриха лодка колкото тяхната, привързана към желязна халка. Въже с възли вече беше спуснато от палубата до водата. Двама ухилени моряци чакаха да ги изтеглят.
— Уповавай се на Мелкарт — тихо каза Ханон, докато връзваше лодката.
— Не се удавихме, което означава, че той е намислил нещо за нас — отвърна Суниатон, който отчаяно се нуждаеше от нещо, в което да вярва. Страхът му си личеше.
Като се мъчеше да не изгуби самообладание, Ханон огледа дъските пред себе си. Толкова отблизо се виждаше черният катран, който покриваше корпуса под ватерлинията. Като си каза, че Суниатон е прав, Ханон се хвана за въжето. Как иначе бяха оцелели в бурята? Трябваше да е било по волята на Мелкарт. Изкачи се с помощта на моряците, като опираше крака в топлото дърво.
— Добре дошъл — каза египтянинът, когато Ханон се озова на палубата, и вдигна ръка с разтворена длан по картагенски маниер.
Приятно изненадан, Ханон повтори жеста.
Суниатон също се качи на палубата и египтянинът го поздрави по същия начин. Подадоха им мехове и двамата пиха жадно, за да утолят свирепата си жажда. Ханон започна да се пита дали инстинктът му не го е подвел.
— Значи сте от Картаген? — Въпросът прозвуча достатъчно невинно.
— Да — отвърна Ханон.
— Плавате ли дотам? — попита Суниатон.
— Не много често — отвърна египтянинът.
Хората му се захилиха и Ханон забеляза, че мнозина от тях поглеждат алчно към златните амулети на вратовете им.
— Можете ли да ни откарате дотам? — дръзко попита той. — Семействата ни са богати и ще ви наградят добре, задето сте ни спасили.
Египтянинът потърка брадичката си.
— Наистина ли?
— Разбира се — потвърди Суниатон.
Последва дълго мълчание и безпокойството на Ханон се засили.
Накрая египтянинът заговори.