Дом на почти четвърт милион души, самият град също бе впечатляващ. Точно отпред се намираше агората, просторното открито пространство, около което се издигаха правителствени сгради и безброй магазини. Тук гражданите се събираха да въртят търговия, да се наслаждават на вечерите и да гласуват. Зад агората се намираха уникалните пристанища — огромното външно, което бе с правоъгълна форма, и вътрешното кръгло с неговия малък остров в средата. Първото имаше стотици кейове за търговските кораби, докато второто можеше да побере двеста триреми и квинквереми в специално построени навеси. На запад от пристанището се намираше старото светилище на Баал Хамон, което вече не беше толкова важно, колкото навремето, но все още се почиташе от мнозина. На изток се намираше Хома, огромната изкуствена скеля, където бяха привързани рибарски гемии и малки съдове. Именно тя беше целта им.
Ханон се гордееше неимоверно с дома си. Нямаше представа как изглежда Рим, старият враг на Картаген, но се съмняваше, че може да се мери с великолепието на родния му град. А и нямаше желание да сравнява Картаген със столицата на Републиката. Искаше да види Рим единствено превзет от победоносната картагенска войска, преди да бъде изгорен до основи. Хамилкар Барка, бащата на Ханибал, беше възпитал синовете си да мразят всичко римско; същото беше направил и Малх с Ханон и братята му. Подобно на Хамилкар, Малх беше участвал в първата война срещу Републиката и бе служил в Сицилия десет дълги тежки години.
Както можеше да се очаква, Ханон и братята му познаваха до най-дребните подробности всеки сблъсък по суша и море от онзи конфликт, който всъщност бе продължил повече от едно поколение. Платената от Картаген цена в човешки живот, територии и богатства беше огромна, но раните на града бяха много по-дълбоки. Гордостта му беше потъпкана в калта от поражението и този позор беше повторен само три години след края на войната. Картаген беше принуден от Рим да отстъпи Сардиния и да плаща още по-високи репарации. Малх непрекъснато говореше, че този долен акт доказва без никакво съмнение, че всички римляни са долни кучета без дори капка чест. Ханон напълно споделяше мнението му и очакваше с нетърпение деня, в който военните действия ще започнат отново. Предвид дълбокия гняв към Рим, който все още бе силен в Картаген, сблъсъкът беше неизбежен и щеше да започна в Иберия. И то скоро.
Суниатон се обърна.
— Ял ли си?
Ханон сви рамене.
— Малко хляб и мед, когато станах.
— И аз така. Но това беше преди часове. — Приятелят му се ухили и се потупа по корема. — По-добре да се запасим.
— Добра идея — отвърна Ханон. В малката лодка, освен риболовните такъми имаха и стомни с вода, но не и храна. А до залез-слънце, когато щяха да се върнат, имаше още много време.
Спускащите се от Бирса улици не следваха строгата планировка на хълма, а лъкатушеха подобно на многобройни притоци на река. Тук магазините и работилниците бяха много повече — хлебарници, месарници и сергии, предлагащи прясно уловена риба, плодове и зеленчуци, бяха наредени до работилници на майстори, работещи със сребро и мед, търговци на благовония и стъклари. Жени седяха пред къщите си, тъчаха или обсъждаха покупките си. Роби носеха богаташи на носилки или метяха земята пред магазините. Навсякъде имаше работилници на производители на бои — големият им брой се дължеше на умението на картагенците да събират местните миди мурекс и да стриват месото им, за да получат пурпурната боя, която се продаваше така скъпо из цялото Средиземноморие. Деца тичаха насам-натам, играеха на криеница или се гонеха по стъпалата, които прекъсваха стръмното спускане на улицата. Наблизо минаха трима мъже, увлечени в разговор. Ханон ги разпозна като старейшини, вероятно отиващи на събранието, на което трябваше да присъства и самият той, и внезапно прояви жив интерес към произведенията на един грънчар, изложени пред работилницата му.
Десетки теракотени фигури, големи и малки, бяха подредени на ниски масички. Ханон разпозна всяко божество от картагенския пантеон. Тук беше закрилникът на Картаген царственият Баал Хамон с неговата корона, седнал на трона си; до него Танит беше изобразена по египетски маниер — с възхитително женско тяло в прозрачна дреха, но с глава на лъвица. Усмихваща се Астарта с тамбурина в ръце. Съпругът ѝ Мелкарт, известен като „царя на града“, беше покрай останалите неща и бог на морето. Различни ярко оцветени фигурки го изобразяваха как се появява от вълните, яхнал страховито чудовище и с тризъбец в едната ръка. Баал Сафон, богът на бурите и войните, беше възседнал чудесен боен кон, а на главата си носеше шлем с дълга развяваща се грива. Сред фигурките бяха подредени и страховити ухилени изрисувани маски — татуирани, покрити с украшения демони и духове на отвъдния свят, които се принасяха в дар в гробниците за пропъждане на злото.