— Сафон. Бостар — с фалшива усмивка рече Ханон. — Каква изненада.
— Нима? — остро попита Сафон и гъстите му вежди се сключиха намръщено. Дребен и набит, със сериозните маниери на Малх, той беше вече на двайсет и две. Беше млад за офицер от средния ранг, но също като Бостар беше проявил уменията си по време на обучението. — Всички трябва да идем на събранието и да слушаме старейшините. Защо не си с татко?
Ханон се изчерви и сведе глава. Проклятие. В очите на Сафон дългът към Картаген беше над всичко останало. И ето че само за миг шансовете им да изкарат деня в лодката бяха изчезнали.
Сафон изгледа сурово Суниатон и взе торбата провизии от ръцете му.
— Защото сте решили да се скатаете, нали? Тръгнали сте на риба.
Суниатон започна да ровичка с крак в пръстта.
— Котка ли ти е изяла езика? — ехидно попита Сафон.
Ханон застана пред приятеля си и призна:
— Да, отивахме да ловим риба тон.
Сафон се намръщи още повече.
— И това е по-важно, отколкото да слушаш Съвета на старейшините, така ли?
Както обикновено, властното поведение на брат му подразни Ханон. Беше му дошло до гуша да слуша подобни лекции. Много често имаше чувството, че Сафон се опитва да се държи като баща им. И нищо чудно, че Ханон негодуваше срещу това.
— Сякаш сивобрадите ще кажат нещо различно от онова, което сме чували хиляди пъти — отвърна той. — До един дрънкат само глупости.
Суниатон се захили, но видя предупредителния поглед на приятеля си и не каза нищо.
Сафон стисна зъби.
— Вие, безочливи… — започна той.
Устните на Бостар трепнаха в усмивка и той сложи ръка на рамото на Сафон и каза:
— Мир. Ханон е прав. Старейшините наистина са влюбени в собствените си гласове.
Ханон и Суниатон се опитаха да скрият усмивките си.
Сафон не забеляза шеговития тон на Бостар, но млъкна и загледа свирепо. Много добре осъзнаваше и негодуваше, че не е старшият офицер. Макар че Сафон беше една година по-голям, Бостар беше повишен преди него.
— Не че събранието ще бъде въпрос на живот и смърт — убедително продължи Бостар. Намигването му — отново незабелязано от Сафон — каза на Ханон, че надеждата не е изгубена. Той скришом му отвърна с намигване. Подобно на Ханон, Бостар приличаше на майка им Аришат, с фино лице и пронизващи зелени очи. Носът на Сафон беше широк, а неговият — дълъг и тесен. Бостар беше висок и атлетичен, дългата му черна коса беше вързана на опашка, която се подаваше под шлема му. Ханон имаше много по-общо с него, отколкото със Сафон. В момента чувствата му към най-големия му брат често клоняха към неприязън. — Баща ни знае ли, че си тук?
— Не — призна Ханон.
Бостар се обърна към Суниатон.
— В такъв случай да приема ли, че и Бодесмун е в неведение?
— Разбира се, че е — намеси се Сафон в опит да си върне контрола над ситуацията. — Както обикновено, когато са замесени тези двамата.
Бостар игнорира обаждането на брат си.
— Е?
— Татко смята, че съм вкъщи и уча — каза Суниатон.
Изражението на Сафон стана още по-възмутено.
— Да видим какво ще кажат Бодесмун и татко, когато научат какво всъщност сте си наумили. Имаме достатъчно време за това преди началото на заседанието. — Той посочи с палец назад към копиеносците. — Заставайте между тях.
Ханон се намръщи, но нямаше смисъл да спори. Сафон явно беше ядосан.
— Хайде — промърмори той на Суниатон. — И друг път ще има риба.
Преди да успеят да направят и една крачка, Бостар се намеси.
— Не виждам защо да не идат на риба.
Ханон и Суниатон се спогледаха изумено.
Сафон вдигна вежди.
— Какво искаш да кажеш?
— Подобни занимания скоро ще станат невъзможни за двама ни и ще ни липсват. — Бостар направи кисела физиономия. — Същият ден ще дойде скоро и за Ханон. Нека се забавлява, докато може.
Сърцето на Ханон подскочи, макар той да не пропусна да забележи сериозността в думите на Бостар.
Сафон се замисли. След малко обаче намръщената му физиономия се появи отново и той заяви:
— Дългът си е дълг.
— Я по-ведро, Сафон. На двайсет и две си, не на петдесет и две! — Бостар хвърли поглед към копиеносците, които се бяха ухилили до последния. — Кой ще забележи отсъствието на Ханон, освен нас и татко? И освен това си толкова наставник на Суни, колкото съм аз.
Сафон стисна устни от язвителната забележка, но отстъпи. Идеята Бостар да влезе в ролята на старши офицер беше твърде трудна за понасяне.
— Татко няма да е доволен, но май си прав — мрачно промърмори той.
Ханон не можеше да повярва на ушите си.