Небето беше придобило зловещ черен цвят и в недрата на облаците гневно проблясваха светкавици. Морето беше полудяло от вятъра, който се засилваше с всеки момент. Бурята наближаваше. Още вода се изсипа в лодката и Ханон удвои усилията си е кофата. Всякакви шансове да се върнат с гребане до Картаген отдавна бяха изчезнали. Вълните ги носеха на изток. Към открито море.
— Какво ще правим? — жално попита Суниатон.
Ханон осъзна, че приятелят му търси утеха, и се опита да измисли някакъв оптимистичен отговор, но не успя. Единственият възможен изход като бе ли беше ранна среща с бога на морето Мелкарт.
В двореца му на дъното.
II.
Квинт
Недалеч от Капуа, Кампания
Квинт се събуди малко след изгрев, когато първите лъчи на слънцето проникнаха през прозореца. Шестнайсетгодишният младеж, който открай време не обичаше да се излежава, отметна одеялото. Само по лициум, ленена препаска, той отиде при малкото светилище в ъгъла на стаята. Беше развълнуван. Днес щеше за първи път да поведе лов на мечки. Рожденият му ден наближаваше и баща му Фабриций искаше преходът му към зрелост да бъде отбелязан подобаващо. „Обличането на тогата е добро нещо — беше казал той предишната вечер, — но във вените ти тече и осканска кръв. Какъв по-добър начин да докажеш смелостта си от този да убиеш най-големия хищник в Италия?“ Квинт коленичи пред олтара, затвори очи и отправи обичайните молитви за здраве и успех на семейството. Дори добави няколко от себе си. Да успее да намери дирята на мечката и да не я изгуби. Да не изгуби кураж, когато се изправи срещу звяра. Да нанесе бързо и точно удар с копието си.
— Не се безпокой, братко — разнесе се глас зад гърба му. — Ще мине добре.
Изненаданият Квинт се обърна към сестра си, която надничаше през полуотворената врата. Аврелия беше почти три години по-малка от него и обичаше да спи до късно.
— Малко си подранила — със снизходителна усмивка отбеляза той.
Тя се прозя и прокара ръка през гъстата си черна коса, по-дълга версия на неговата. Двамата имаха прави носове, леко заострени брадички и сиви очи; от пръв поглед си личеше, че са брат и сестра.
— Не мога да спя от мисли за лова.
— За мен ли се безпокоиш? — подразни я той, доволен, че може да се откъсне от собствените си тревоги.
Аврелия пристъпи в стаята.
— Разбира се, че не. Е, мъничко. Но се помолих на Диана. Тя ще те води.
— Знам — отвърна Квинт с увереност, каквато не чувстваше. Поклони се на фигурките на олтара и се изправи. Потопи глава в бронзовия леген до леглото си, след което избърса с ленена кърпа лицето и раменете си. — Довечера ще ти разкажа. — Навлече туниката с къс ръкав и седна да завърже сандалите си.
Аврелия се намръщи.
— Искам сама да видя.
— Жените не ходят на лов.
— Изобщо не е честно — запротестира тя.
— Много неща не са честни — отвърна Квинт. — Трябва да го приемеш.
— Но ти ме научи как да въртя прашка.
— Може би идеята не беше толкова добра — отсече Квинт. За негова огромна изненада Аврелия се беше оказала убийствено точен стрелец, което, естествено, подхранваше още повече желанието ѝ да участва в забранени занимания. — Засега успяваме да запазим тайните си, но само си представи какво ще направи майка, ако разбере.
— Ти скоро ще станеш жена — каза Аврелия, имитирайки гласа на майка им Атия. — Подобно поведение не подхожда на едно младо момиче. Трябва незабавно да бъде прекратено.
— Именно — отвърна Квинт, без да обръща внимание на намръщената ѝ физиономия. — Да не говорим какво ще каже, ако разбере, че и яздиш. Такъв е животът за жените.
— Готвене. Тъкане. Грижи за градината. Надзираване на робите. Толкова отегчаващо — разгорещено отвърна Аврелия. — Не е като да ловуваш или да се учиш да въртиш меча.
— И без това не си достатъчно силна, за да размахваш копие.
— Така ли? — Аврелия запретна ръкава на нощницата си и му показа мускула си. Усмихна се на изненаданата му физиономия. — И аз като теб вдигам камъни.
Ченето на Квинт увисна. В желанието си да поддържа върхова форма той тренираше допълнително в гората над вилата. Очевидно не беше успял да скрие достатъчно добре следите си.
— Да не би да си ме шпионирала? И ми подражаваш?
Тя се ухили доволно.
— Разбира се. След уроците и другите задължения не е трудно да се измъкна незабелязано.
Квинт поклати глава.
— Ама че си инат. — Щеше да е по-трудно да я убеди да се откаже, отколкото беше предполагал. Радваше се, че тази задача не се пада на него. Гузно си спомни разговора на родителите им как скоро ще дойде време да ѝ намерят съпруг. Много добре знаеше как Аврелия ще приеме тази новина. Зле.