Квинт гледаше със страхопочитание как Фабриций прокарва с обич пръсти по шлема и докосва дръжката на меча. Тези свидетелства за някогашния живот на баща му го очароваха; той също копнееше да овладее същите бойни умения. Макар да беше добър в лова, Квинт не разбираше почти нищо от боравене с оръжия. Римляните ги овладяваха, когато влизаха в армията, а това нямаше да се случи, преди да е навършил седемнайсет. Уроците му, които включваха военна история и тактика, както и лов на глигани, трябваше да му стигнат. Засега.
Фабриций пристъпи към стойката за оръжия.
— Избирай.
Квинт се загледа с възхита в различните видове метателни и тежки пехотински копия, наредени пред него, но днес нуждите му бяха специфични. Повалянето на нападаща те мечка силно се различаваше от поваляне на вражески войник. Нуждаеше се от много по-голяма възпираща сила. Пръстите му инстинктивно се свиха около дебелата ясенова дръжка на копие, което беше използвал и преди. То имаше широк двуостър връх с формата на лист, прикрепен към дървото с помощта на дълъг кух накрайник. От двете страни на накрайника стърчаха дебели железни шипове, чиято цел беше да попречат на звяра да стигне до държащия копието. Иначе казано, до него.
— Това — каза той, като се мъчеше да пропъди тези мисли от ума си.
— Мъдър избор — каза баща му. В гласа му се долавяше облекчение. Той тупна Квинт по рамото. — Друго?
Квинт с вълнение осъзна, че му е даден пълен контрол върху лова. Дните и седмиците от предишните две години, които беше прекарал в учене как да проследява плячката си, бяха приключили. Той се замисли за момент.
— Шест кучета би трябвало да са достатъчно. По един роб за всеки две. Агесандър също може да дойде. Той е добър ловец и ще държи робите под око.
— Друго?
Квинт се разсмя.
— Малко храна и вода не биха попречили, предполагам.
— Добре — съгласи се баща му. — Ще ида в кухнята да дам разпореждания. Защо не идеш да избереш робите и кучетата?
Все още изумен от тази смяна на ролите, Квинт излезе навън. За първи път усещаше пълната тежест на отговорността на раменете си. Изключително важно беше да вземе правилните решения. Ловът на мечка беше много опасен и животът на други хора щеше да зависи от него.
Скоро малкият отряд потегли. Квинт водеше, а баща му вървеше до него. Двамата не носеха нищо, освен копията си и мях вода. Следваше ги Агесандър, сицилийски грък, който принадлежеше от дълги години на Фабриций. Той се ползваше с доверието на господаря си и също носеше ловно копие. На гърба му имаше торба, пълна с хляб, сирене, лук и парче сушено месо.
С усилената си работа Агесандър се беше издигнал до виликус, най-важния роб в стопанството. Той обаче не беше роден роб. Подобно на много негови сънародници, Агесандър се беше сражавал рамо до рамо с римляните във войната с Картаген. Заловен след един сблъсък, той беше продаден в робство от картагенците. Ироничното беше, че сицилианецът беше станал роб на римлянин, помисли си Квинт. Фабриций и Агесандър обаче се разбираха добре. Всъщност надзирателят беше в добри отношения с цялото семейство. Общителността му и готовността да отговаря на въпроси го бяха направили любимец на Квинт и Аврелия, откакто бяха съвсем малки. Макар че сега беше на четирийсет или повече, кривокракият виликус беше в отлична физическа форма и ръководеше робите с желязна ръка.
Последни вървяха трима яки гали, избрани от Квинт заради привързаността им към ловджийските кучета. Единият от тях — набит покрит с татуировки мъж със счупен нос — прекарваше цялото си свободно време с тях и ги учеше на нови команди. Подобно на другите роби, тримата сутринта се бяха трудили на полето под надзора на Агесандър. Беше време за сеитба и те трябваше да работят от изгрев до залез под горещото слънце. Затова ловът им идваше добре дошъл и те бъбреха оживено на родния си език, докато ги следваха. Пред всеки от тях тичаха по две едри кучета с тъмнокафяви петна, които опъваха каишите. С широките си глави и мускулести тела те бяха пълна противоположност на по-дребните дългокосмести кучета на Фабриций. Първите разчитаха на обонянието си, докато вторите — на зрението.
Вече беше горещо, макар слънчевият часовник в двора да беше показал на Квинт, че е едва хора секунда. Цикадите започваха характерните си песни, но маранята, която всеки ден увисваше във въздуха, още я нямаше. Квинт поведе групата по тясна пътека, която се виеше през маслинените дръвчета по склоновете над стопанството.