— Разбира се — високо отвърна той.
Фабриций го погледна окуражително и каза:
— Добре.
Квинт не беше сигурен, че разтревоженият му баща ще си остане на мястото. В момента обаче залогът беше по-голям от живота му. Убиването на мечката нямаше да означава нищо, ако сицилианецът и робите си помислеха, че е страхливец, който разчита на подкрепата на Фабриций.
— Не се намесвайте — извика той. — Тази битка е моя. Трябва да го направя сам, какъвто и да е изходът.
Погледна към баща си, който не отговори веднага.
— Закълни се!
— Заклевам се — неохотно рече Фабриций и отстъпи крачка назад.
Квинт със задоволство видя как първите признаци на уважение се връщат по лицата на останалите.
Едно куче изквича, когато мечката го закачи с лапата си, отлетя високо във въздуха от силния удар и падна със зловещо тупване в краката на Квинт. Той изправи рамене и се приготви. Три кучета не бяха достатъчно да удържат звяра. Ако не действаше веднага, мечокът можеше да избяга.
— Извикайте ги — нареди той.
Галите се подчиниха и изсвириха рязко. Разярените кучета не се подчиниха и татуираният се завтече напред и без да обръща внимание на мечока, използва ремъка си като камшик и ги подгони назад. Намесата му подейства на две от кучетата, но най-едрото, чиято уста бе червена от кръвта на мечока, не искаше да отстъпи. Галът изруга и се обърна в опит да го изрита. Пропусна и кучето се втурна покрай него, за да продължи битката.
Ужасеният Квинт гледаше как кучето скача и забива зъби отстрани в муцуната на мечока. Като ревеше от болка, звярът го вдигна във въздуха. Това освободи предните му лапи и мечокът тутакси заудря с ноктите си тялото на кучето. Вместо да се пусне, то стисна челюсти още повече. Беше отгледано да издържа на болка и да държи до последно. Квинт беше чувал, че понякога се налагало да проснат такива кучета в безсъзнание, за да разтворят челюстите им. Тази упорита смелост обаче нямаше да е достатъчна — кучето се нуждаеше от помощта на другите, които вече бяха усмирени. Или от помощта на Квинт. Галът обаче му беше препречил пътя и крещеше от гняв и тревога. Замахна с безполезния ремък към главата на мечока — един, два, три пъти. Ударите не причиняваха нищо на звяра, но робът се надяваше, че ще го разсеят достатъчно, за да не убие любимото му куче. Или поне такава беше идеята.
Планът на гала се провали. С няколко мощни удара мечокът разкъса корема на кучето и го изкорми. Във въздуха полетяха хлъзгави розови черва, които тутакси бяха накълцани като тлъсти наденици. Усетил, че хватката на кучето отслабва, мечокът удвои усилията си. На Квинт му се догади отново, когато видя лилави парчета от черен дроб да падат на земята. Накрая един нокът закачи голям кръвоносен съд и го разкъса. От разпрания корем на кучето пръсна струя тъмночервена кръв и челюстите му се разтвориха.
В следващия миг то падна мъртво на земята.
— Назад! — изкрещя Квинт, но галът не му обърна внимание.
Вместо това обезумелият роб се хвърли в нова атака. Загубата на четириногия му приятел го беше докарала до бойна ярост, за която Квинт често бе чувал, но никога не беше виждал. Римляните и галите бяха стари врагове и неведнъж се бяха сражавали едни срещу други. Преди повече от сто и седемдесет години самият Рим бил разграбен от свирепите племена. Само преди шест години повече от седемдесет хиляди гали отново бяха нахлули в северната част на Италия. Бяха разгромени, но все още се носеше мълвата за безумните воини, които се сражавали чисто голи и се хвърляли срещу настъпващите легионери, без изобщо да се замислят за собствената си безопасност.
Този човек обаче не беше враг. Може и да беше роб, но животът му си струваше да бъде спасен. Квинт се хвърли напред и мушна с копието. За негов ужас мечокът се дръпна в последния момент и острието се заби дълбоко отстрани, а не право в гърдите, както възнамеряваше. Ударът не беше смъртоносен, нито пък достатъчен да попречи на звяра да посегне и да сграбчи гала за врата. От устните на мъжа се откъсна къс задавен вик и мечокът го разтърси така, както прави куче с уловен плъх.
Без да знае какво да прави, Квинт заби копието още по-дълбоко. Единствената реакция беше раздразнено ръмжене. В бързината си беше пронизал звяра в корема. Раната беше потенциално смъртоносна, но не и такава, че да го спре бързо. След като се увери, че галът е мъртъв, мечокът запрати тялото му настрани. Естествено, след това погледът му падна върху Квинт, който се паникьоса. Макар че копието му беше забито дълбоко, в очите на звяра нямаше страх, а само изгарящ гняв. Мечките по принцип избягваха конфликт с хората, но когато бъдеха раздразнени, ставаха изключително агресивни. А този мечок беше раздразнен. Той щракна с челюсти към дръжката на копието и във въздуха се разлетяха трески.