Репресиите срещу съюзническите племена бяха повод за Ханибал да атакува Сагунт, но всички знаеха, че намерението му е да провокира реакцията на Рим. И в същото време, благодарение на отлично избрания момент, тази реакция нямаше да е военна. Сериозните размирици в Илирик означаваха, че и двамата консули на Републиката вече са заети и войските им са въвлечени в конфликта на изток. През следващия военен сезон Рим можеше да отправя само празни заплахи. След това обаче разправата щеше да е неминуема. Ханибал не се безпокоеше от това. Той бе убеден, че е настъпило времето за нова война срещу стария враг и Малх напълно споделяше мнението му.
Въпреки това убеждаването на онези, които управляваха Картаген, си оставаше много трудна задача.
Жалко, помисли си Малх, че Ханон не беше в залата, за да чуе най-добрата му реч досега. Накрая целият съвет беше скочил на крака и приветстваше идеята за подновяване на конфликта с Рим. А в същото време Ханон най-вероятно ловеше риба. Новината за огромния пасаж риба тон край брега беше плъзнала из целия град. Сега Ханон сигурно прахосваше парите от улова за вино и курви. Малх въздъхна. Момент по-късно, след като чу гласовете на Сафон и Бостар от коридора, който водеше към улицата, настроението му се подобри. Поне другите му двама синове бяха тук. Сега те се появиха, като изтръскваха мокрите си наметала от дъждовните капки.
— Чудесна реч, татко — сърдечно каза Сафон.
— Наистина беше отлична — съгласи се Бостар. — Въртеше ги на пръста си. Нямаше как да реагират другояче.
Малх направи скромен жест, но вътрешно се разтапяше от удоволствие.
— Най-сетне Картаген е готов за войната, за която се готвихме толкова много години. — Той отиде при масата, на която имаше червена стомна и няколко чаши. — Да вдигнем наздравица за Ханибал Барка.
— Жалко, че Ханон не чу речта ти — каза Сафон и хвърли заплашителен поглед на Бостар. Баща им, който беше зает да налива виното, не го видя.
— Така е — отвърна Малх, докато им подаваше пълните чаши. — Подобни събития не се случват често. До края на живота си момчето ще съжалява, че е изкръшкало, докато се е ковала история. — Отпи глътка вино. — Вие видяхте ли го?
Последва кратко неловко мълчание.
Малх ги изгледа един по един.
— Е?
— Видяхме го сутринта — призна Сафон. — На път към агората. Беше със Суниатон.
Малх изруга.
— Трябва да е било точно след като офейка от къщи. Малкият нахалник се направи на глух за виковете ми! И на вас ли ви се измъкнаха?
— Не точно — неловко отвърна Сафон и отново изгледа многозначително Бостар.
Малх долови напрежението между синовете си.
— Какво стана?
Бостар се прокашля извинително.
— Разговаряхме, след което ги пуснахме. — И се поправи: — Аз ги пуснах.
— Защо? — гневно извика Малх. — Нали знаеше колко важна ще е речта ми.
Бостар се изчерви.
— Съжалявам, татко. Може и да съм постъпил неправилно, но нямаше как да не си помисля, че Ханон също като нас скоро ще замине на война. И че засега е все още момче. Реших да го оставя да си поживее, докато все още може.
Малх почука с нокът по зъбите си и се обърна към Сафон.
— А ти какво каза?
— Отначало си помислих, че трябва да го принудим да дойде с нас, татко, но Бостар беше прав. И тъй като той е старшият офицер, го оставих да реши. — Бостар понечи да го прекъсне, но Сафон продължи: — Сега като си помисля, сигурно решението ми е било погрешно. Трябваше да възразя.
— Как смееш! — извика Бостар. — Изобщо не съм споменавал за рангове! Заедно взехме решението.
Устните на Сафон се свиха.
— Нима?
Малх вдигна ръце.
— Достатъчно!
Двамата братя се спогледаха гневно и млъкнаха.
Малх се замисли за момент.
— Сафон, много съм разочарован от теб, че не си възразил по-настоятелно срещу решението на брат ти да остави Ханон да прави каквото си иска. — След това изгледа Бостар. — А ти трябва да се засрамиш, че като старши офицер си забравил, че основната ни цел е да си отмъстим на Рим. В сравнение с това разни лудории като ловенето на риба нямат никакво значение! — Без да обръща внимание на промърморените им извинения, Малх вдигна чашата си. — Да забравим Ханон и непрокопсания му приятел и да пием за здравето на Ханибал Барка и за победата в предстоящата война с Рим!
Двамата братя повториха наздравицата, но не си чукнаха чашите.