През трети в. пр.н.е. терминът „Италия“ се е използвал в географски смисъл и е обхващал целия полуостров южно от Лигурия и Цизалпийска Галия. Той става политически едва по времето на Полибий (средата на 1 в. пр.н.е.). Въпреки това реших да го използвам като такъв, тъй като опростява нещата и се избягва постоянното споменаване на различни части от Републиката — Рим, Кампания, Латинум, Лукания и т.н.
Споменаването на новороденото теле с органи отвън не е плод на въображението ми — лично съм извършвал две цезарови сечения на крави за израждане на т.нар. schistosomus reflexus. Мога категорично да кажа, че това бяха най-отвратителните гледки, които съм виждал. В единия от случаите горкото теле беше все още живо. Макар че това се случи преди петнайсет години, суеверието на фермера беше повече от очевидно и той беше много разстроен, докато не подложих телето на евтаназия. Можем само да си представим каква реакция би предизвикало подобно създание в древността.
Двубоите между пленниците на картагенците и наградите за оцелелите са описани в античните текстове. Същото се отнася и за съдбата на Тавразия. Когато се налагало да се отправи послание, Ханибал е бил жесток като всеки друг военачалник от своето време. Загубите на римляните в сблъсъка при Тицин били тежки, а нощната атака на техните така наречени галски съюзници била допълнителен удар върху самоувереността на Публий. Измислих картагенската засада при река Требия, но подробностите за забележителната битка след това са напълно точни. Победата на Ханибал през онзи тежък зимен ден доказала без никакво съмнение, че преминаването на Алпите не е станало благодарение на някаква щастлива случайност. През следващите месеци римляните неведнъж щели да открият, че Ханибал е наистина силен противник, който в никакъв случай не бива да бъде пренебрегван.
Пълната библиография на книгите, които използвах за написването на романа, ще заеме няколко страници, затова ще спомена само най-важните: „Пуническите войни“ от Найджъл Бангол, „Пуническите войни“ от Брайън Кавин, „Гърция и Рим във война“ от Питър Конъли, „Ханибал“ от Тиъдър А. Додж, „Падането на Картаген“ от Ейдриън Голдсуърти, „Войските по времето на Македонската и Пуническите войни“ от Дънкан Хед, „Войната на Ханибал“ от Дж. Ф. Лейзънби, „Картаген трябва да бъде разрушен“ от Ричард Майлс, „Животът и смъртта на Картаген“ от Дж. К. Пикард, „Ежедневният живот в Картаген (по времето на Ханибал)“ от Дж. К. Пикард, „Римската политика 220-150 г. пр.н.е.“ от Х. Х. Скълард, „Картаген и картагенците“ от Реджиналд Б. Смит и „Военно дело в класическия свят“ от Джон Уори. Благодарен съм на „Оспри Пъблишинг“ за множеството отлични издания, на „Оксфорд Юнивърсити Прес“ за изключителния „Оксфордски класически речник“ и на Алберто Перес и Пол Макдонъл-Стаф за великолепната им статия Том III, Брой 4 на списание „Военното дело през древността“. Както винаги, благодаря на членовете на www.romanarmory.com, чиито бързи отговори на странните ми въпроси често бяха неоценими. Трябва също да спомена и да благодаря на тримата братя Уд от Австралия — Дани, Бен и Сам. Тяхната отлична минипоредица „По пътя на Ханибал“ се появи по „Би Би Си 4“ точно като по поръчка и ми беше от огромна помощ, докато писах главата за пресичането на Алпите.
Дължа благодарност и на цял легион хора от чудесните ми издатели „Рандъм Хаус“. Сред тях са Роси де Кърси, моят неуморим и винаги окуражаващ редактор; невероятният главен мениджър Никола Таплин; Кейт Елтън, която беше така великодушна да ме приеме в големия прекрасен свят на „Ароу Букс“; Роб Уодингтън, който се грижи романите ми да достигат до всяка книжарница в страната, Адам Хъмфри, който организира дяволски хитроумния и успешен маркетинг; Ричард Огъл, който заедно с илюстратора Стив Стоун създаде изумителните нови обложки; Рут Уолдрам, която ми осигурява какви ли не страхотни видове реклама; Моник Корлес, която убеждава толкова много чуждестранни издатели да купуват книгите ми; Дейвид Париш, който се грижи книгите ми да се появяват в книжарниците в чужбина. Изключително благодарен съм на всички ви за сериозния труд, който полагате за мен.
Трябва да спомена още много други хора. Агентът ми Чарли Вини е на първо място сред тях. Без него все още щях да работя като ветеринарен лекар и да се бъхтя над първия си римски роман. Благодаря, Чарли! Много съм благодарен на стиловия ми редактор Райченда Тод, която прави ръкописите ми годни за четене; на невероятния ми физиотерапевт Клеър Уилър, която не позволява на тялото ми да се разпадне от прекалено дългото седене пред компютъра; на Артър О’Конър, най-склонния да спори човек в Офли (ако не и в цяла Ирландия), който е отличен критик и внася множество подобрения в историите ми. И накрая, но категорично не на последно място, на съпругата ми Сеър и на децата ми Ферида и Пипа, които ме държат на земята и ми дават толкова много обич и радост. Благодаря ви. Животът ми е много по-богат и пълноценен от това, че ви има в него.