Плаценция — днешният град Пиаченца.
Претор — един от четиримата висши магистрати (през 228-198 г. пр.н.е.), които раздавали правосъдие в Рим или в задморските му владения като Сардиния и Сицилия. Преторът можел да има и военни функции и законодателна инициатива. Като главни заместници на консулите преторите можели да свикват Сената в тяхно отсъствие.
Принципи (principes, ед.ч. princeps) — описвани като семейни мъже в разцвета на силите си, те образували втория ред от римската бойна линия през 3 в. пр.н.е. Били подобни на хастатите и съответно били екипирани и въоръжени горе-долу като тях.
Провокация (provocatio) — обвинение от името на римския народ срещу разпореждане на магистрат.
Птериги — твърди двуслойни ленени ивици, защитаващи кръста и слабините. Те можели да бъдат прикрепени към нагръдник от същия материал или да се прикрепят отделно под бронзов нагръдник. Макар да били въведени от гърците, птеригите се използвали от редица народи, сред които римляните и картагенците.
Разпъване на кръст — обратно на разпространеното мнение, римляните не са измислили този ужасен метод на екзекуция; много по-вероятно е той да е изобретение на картагенците. Практиката е описана за първи път по време на Пуническите войни.
Родан — река Рона.
Сагунт — днешният град Сагунто.
Сатурналии — фестивал, започващ на 17 декември. По време на едноседмичните празненства установените правила не се следвали толкова строго и робите можели да се хранят преди господарите си и били третирани по-леко. Фестивалът бил повод за прекаляване с ядене, пиене и играене на игри. По време на празника се разменяли подаръци във формата на свещи и керамични фигурки.
Саунион, наричан също солиферум — иберийско тънко копие, изработено изцяло от желязо и с малък листовиден връх.
Скутарии (scutarii, ед.ч. scutarius) — тежка иберийска пехота, съставена от келтибери, въоръжени с кръгли щитове или такива, подобни на щитовете на римските легионери. По-заможните били с ризници или малки нагръдници. Мнозина скутарии носели наколенници. Шлемовете им много приличали на галските шлемове тип Монтефортино. Били въоръжени с прави мечове, които били малко по-къси от галските и били известни с отличната си изработка.
Скутум (scutum, мн.ч. scuta) — издължен овален римски щит с височина ок. 1,2 м и ширина ок. 75 см. Бил изработен от два слоя дърво, като парчетата били разположени под ъгъл едно спрямо друго и били покривани с лен или друг плат и отгоре с кожа. Скутумът бил тежък — между 6 и 10 кг. В центъра му имало голяма метална полусфера (умбон), зад която се слагала хоризонталната дръжка. Често щитовете били украсявани, а когато не се използвали (например по време на поход), били покривани с кожи. Някои иберийски и галски воини използвали подобни щитове.
Соции — съюзници на Рим. По време на Пуническите войни всички народи на Италия били принудени да сключат съюз с Рим. На теория те все още били независими, но на практика били подчинени и били длъжни да изпращат определен брой войници, които да се сражават за Републиката при поискване.
Стадий — от гръцката дума stadion. Разстоянието, на което се надбягвали при първите Олимпийски игри от 776 г. пр.н.е., ок. 192 м. От тази дума произлиза думата „стадион“.
Стригил — малко извито метално пособие за почистване на кожата при къпане. Първо в кожата били втривани благоуханни масла, след което тя се остъргвала със стригил за премахване на потта и мръсотията.
Суфет — един от двамата мъже начело на картагенската държава. Избирани всяка година, суфетите се занимавали с различни държавни дела, от политически и военни до съдебни и религиозни. Не е ясно дали властта им е била толкова голяма като тази на римските консули, особено през 3 в. пр.н.е.
Сцила — митично чудовище с дванайсет крака и шест глави, живеещо в пещера срещу водовъртежа Харибда в днешния Месински пролив.
Съвет на старейшините — картагенската политика с множеството ѝ управляващи тела е много объркана. Съветът на старейшините обаче е един от най-важните ѝ органи. В него влизали най-видните мъже на Картаген и той решавал финансовата и външната политика. Друг управляващ орган бил Трибуналът на сто и четиримата. Съставен от представители на елитната аристокрация, той надзиравал дейността на правителствените лица и военачалниците, като в същото време играел ролята и на върховен съд.