Надигна се и разтърси Суниатон.
— Събуди се!
В отговор се разнесе недоволно сумтене.
— Суни! — Ханон плесна приятеля си по бузата.
— Стига бе! — извика Суниатон и се надигна. — Защо ме биеш?
Ханон не отговори.
— Къде сме, в името на боговете?
Всяка следа от опиянение напусна Суниатон, когато обърна глава първо на едната страна, после на другата.
— О, Танит! — промълви той. — Колко дълго сме спали?
— Не знам — изръмжа Ханон. — Много.
Посочи на запад, където лъчите едва проникваха през намръщените облаци. Положението на слънцето показваше, че е късен следобед. Не се виждаха нито стените на Картаген, нито скалистият нос северно от града.
— И какво сега? — Суниатон не можеше да скрие страха си.
— Нищо не виждам — изпъшка Ханон. — Сигурно сме на петнайсет или двайсет стадия от брега. Ако не и повече.
Суниатон пребледня съвсем и инстинктивно стисна златната тръбичка, която носеше на каишка на врата си. Украсена с лъвска глава в единия край, тя съдържаше малко късче пергамент, изписан с предпазни заклинания и молитви към боговете. Ханон също имаше такава. С огромно усилие се сдържа да не повтори жеста на приятеля си и каза:
— Ще гребем.
— В тези вълни? — изскимтя Суниатон. — Да не си луд?
Ханон го изгледа кръвнишки.
— Какъв избор имаме? Да скочим във водата?
Приятелят му сведе поглед. И двамата бяха добри плувци, но никога не бяха плували на дълги разстояния, особено в такова лошо време.
Ханон хвана греблата и обърна на запад. Веднага разбра, че усилията му са обречени на провал. Насрещното течение беше по-силно от всичко, с което се беше сблъсквал. Напомняше на разярен звяр, чийто ужасяващ глас беше виещият вятър.
И все пак Ханон загреба ожесточено. Изпъване назад. Загребване. Вдигане на греблата. Навеждане напред, прибиране на дръжките към коленете. Повтаряше движенията отново и отново, без да обръща внимание на туптенето в главата си и пресъхналата си уста, като проклинаше глупостта им, че са изпили цялото вино. „Ако бях послушал татко, щях да съм си вкъщи“, помисли си горчиво.
Накрая, когато мускулите на ръцете му затрепериха от умора, спря. Нямаше нужда да се оглежда, за да знае, че почти не са помръднали от мястото си. На всеки три загребвания течението ги отнасяше поне две навътре в морето.
— Е? — извика той. — Виждаш ли нещо?
— Не — отвърна сърдито Суниатон. — Дръпни се. Мой ред е и това е най-добрият ни шанс.
„Единственият ни шанс“, помисли си Ханон, загледан в притъмнялото небе.
Смениха се на тясната скамейка на лодката. Поради хлъзгавата риба на дъното това беше по-трудно от обичайното. Докато приятелят му наблягаше на греблата, Ханон се мъчеше да зърне земя над вълните. Никой от двамата не проговаряше. Нямаше смисъл. Дъждът вече шибаше гърбовете им и плющенето му се прибавяше към воя на вятъра, което правеше нормалното говорене невъзможно.
Накрая, останал без капка сила, Суниатон пусна греблата и погледна Ханон. В очите му блещукаше надежда.
Ханон поклати глава.
— Та нали е лято! — извика Суниатон. — Не би трябвало да се вдигат подобни бури.
— Имало е признаци — рязко му отвърна Ханон. — Защо мислиш, че не се виждат други лодки? Явно са се отправили към брега, когато вятърът се е засилил.
Суниатон се изчерви, наведе глава и промърмори:
— Съжалявам. Аз съм виновен. Изобщо не трябваше да взимам виното на баща ми.
Ханон го стисна за коляното.
— Не се обвинявай. Не си ме накарал насила да го пия. Изборът си беше мой.
На лицето на Суниатон се появи измъчена усмивка. Докато не погледна надолу.
— Не!
Ханон проследи погледа му и видя мъртвата риба, плаваща в краката му. Лодката се пълнеше с вода — достатъчно, за да ги накара моментално да се задействат. Като се опитваше да не изпада в паника, той започна да изхвърля скъпоценния улов през борда. Оцеляването беше по-важно от парите. След като разчисти дъното, той бързо забеляза разхлабен пирон в една от дъските. Свали единия си сандал и го използва като чук, за да забие донякъде пирона на мястото му и да намали протичането. За щастие имаха кофа, в която държаха резервните оловни тежести за мрежата. Ханон я грабна и започна да изгребва водата.
Силна гръмотевица едва не го оглуши.
Суниатон изстена от страх.