— За какво говориш?
— Как мислиш успя американецът да се промъкне в лагера ти тази нощ? — запита Розенлохер. — Нали е инвалид?
Рихтер впи поглед в мрака.
— Имам свои хора сред вас — каза Розенлохер. — Те му помогнаха.
— Лъжеш — проговори напрегнато Рихтер.
— Те са с теб цял ден — каза Розенлохер. — Гледат. Наблюдават. И бяха готови да помогнат на американеца. Тази нощ ти загуби ключови фигури, не е ли така, Рихтер?
— Не вярвам. Не ти вярвам за нищо.
— Тогава ела след мен. Може би малко стрелба ще освежи разсъдъка ти. Хората ще стрелят в мрака. И кой ще бъде пронизан от куршум, Рихтер? От коя страна ще профучи куршумът?
— Няма да се осмелиш да ме убиеш — заяви неонацистът. — Истината не може да остане потулена, С теб ще бъде свършено. Има закони.
— Карин сложи кръст на законите, когато нападна снимачната площадка. Да не мислиш, че на обществото ще му пука, Рихтер? Дали не мислиш, че наистина ще му пука, когато разбере, че хладнокръвните убийци на невинни хора са били застреляни?
— Няма да победиш! Аз ще спра преследването и веднага ще си тръгна. И ти няма да можеш да направиш нищо!
— Нещата вече са извън контрола ми, Рихтер — отвърна Розенлохер. — Обаждам се само да ти кажа сбогом. И още нещо: няма да съм сред тези, които ще сложат черно заради теб.
И затвори. Рихтер захвърли телефона и изруга.
— Какво става? — попита някой.
Рихтер стисна юмруци и изгледа злобно помощниците си.
— Хауптман Розенлохер твърди, че в редиците ни са проникнали членове на хамбургската полиция.
— Тук, сред нас? — Ролф не повярва на ушите си.
— Тук — каза Рихтер и се огледа. — Разбира се, че лъже. Това е невъзможно! — Той се замисли на глас. — Но защо му е да лъже? Той е прибрал момичето и американеца. Какво печели с това?
— А може би не лъже — обади се нервно един мъж.
— Да не би да искаш да прекратя преследването? — викна Рихтер. — Да не си от хората му?
— Хер Рихтер! — извика друг. — Познавам Йорген от години. Той е предан на каузата.
— Може би Розенлохер лъже — предположи трети.
— Но защо? — запита Рихтер. — Какво ще спечели с това? Страх? Отказ? Нерешителност? Паника? Какво печели той с това?
— Време — проговори зад него Жан-Мишел.
— Какво? — изрева Рихтер.
— Розенлохер печели време — повтори спокойно Жан-Мишел. — Ние откриваме телата, спираме да се погрижим за тях, после се въртим като мухи без глави и се чудим кой може и кой не може да бъде предател. А докато си блъскаме главите, Розенлохер печели време и онези двамата се отдалечават от нас.
— Но той каза, че са при него!
— Дали е така? — запита Жан-Мишел. — Не мисля, че американецът и момичето са имали достатъчно време да се доберат до аутобана. Може би инвалидът има телефон и му се е обадил. Може да е чул как в речта си го нарекохте най-злия си враг.
Рихтер не го разбра и Жан-Мишел поясни:
— Не е трудно да се свържат два-три разговора, та да изглежда, че Розенлохер, американецът и момичето са заедно.
Рихтер стисна очи.
— Вие допуснахте грешка, която един лидер не може да си позволи — произнесе меко Жан-Мишел. — Вие показахте на американеца как да ви победи, като му дадохте името на човек, на когото може да се довери. А сега може би давате на същия този враг възможността да ви отслаби с един стар психологически номер.
— Хванете ги! — изрева Рихтер.
Ролф тръгна през гората. По лицето му се стичаха сълзи. Сълзите на момче, така и не станало мъж. Сълзите на човек, чиито мечти за светло бъдеще с „Фойер“ току-що се бяха превърнали в пепел.
66
Четвъртък, 23:55
Тулуза, Франция
Основната работа на полковник Брет Огъст в НАТО беше да оказва помощ при планирането на маневрите. Специалността му беше пехотни настъпления, но той бе имал щастието да работи и с експерти и по авиационните и военноморските науки и разбираше и от тези неща.
В случая обаче с фабриката в Тулуза той бе решил да осъществи едно просто и изпитано нападение двама по двама. Двама напредват, двама ги прикриват, после двамата прикриващи напредват, а двойката отпред ги прикрива.
Двадесет и двама натовски войници навлязоха във фабриката „Demain“ под командването на Огъст. Един беше ранен в ръката, друг в коляното. От хората от жандармерията единствено полковник Балон бе ранен в рамото. Трима от двадесет и осемте Нови якобинци загинаха и четиринадесет бяха ранени.