По-късно щеше да дава показания пред специална комисия от Френското национално събрание, че жертви е имало, защото якобинците са се били прекалено яростно.
Цялата операция, от първия до последния изстрел, трая точно двайсет и две минути.
На Пол Худ това време му се стори доста по-дълго.
Когато „У–22 Оспри“ се приземи и водачът на Новите якобинци заповяда екзекуцията на пленниците, изстрели прогърмяха не само откъм вратата, а и от тавана и от прозореца, на който се бе изкачил един от жандармеристите. Точно тогава бяха убити тримата якобинци, получили заповед да екзекутират Пол Худ, Нанси Босуърт и Мат Стол.
В същия миг Худ се хвърли върху Нанси и Мат и ги затисна на пода. Балон бе ранен.
Якобинците отчаяно се опитваха да задържат атаката на противниците си. През това време Худ и останалите успяха да се изтеглят в една кухничка, където Нанси почисти и превърза раната на Балон, докато Худ го държеше, за да не се впусне отново в битката.
Двама от войниците на НАТО ги откриха и ги заведоха при „Оспри“.
Худ веднага попита дали някой от екипите е открил Доминик или Хаузен и страшно искаше да разговаря с Роджърс. Беше особено притеснен за Хърбърт и искаше да знае как са нещата около него.
Стол вече се бе устроил в кабината. Худ тъкмо се канеше да влезе вътре, когато в небето се появи светлина. Беше дребна като звезда и се движеше от изток на запад. Внезапно направи завой към тях и се уголеми. Чу се грохот на хеликоптерен ротор. Огъст също вдигна глава.
— Да не е от вашите? — запита Худ.
— Не — отвърна Огъст. — Може би е онзи, който излетя преди да кацнем. Доколкото разбрах, на борда му се намират някои от най-важните престъпници.
Изведнъж на ъгъла на площадката изникна един жандармерист. Носеше някакъв мъж. Бързо разбраха, че това е пилотът на хеликоптера, ударен от Хаузен.
Хеликоптерът вече беше над тях и се заспуска по спирала към земята. Беше очевидно, че не каца, а пада.
Огъст заповяда на всички да залегнат и да покрият главите си. Худ закри Нанси с тялото си. Самият Огъст остана прав. Хеликоптерът изравни полета си на около петдесет метра височина, после полетя към реката.
— Кой е този Хаузен, мистър Худ? — запита Огъст.
— Германски политик — отвърна Худ. — Ненавижда Доминик — човека, който стои зад всичко това.
— До такава степен, че да рискува живота си, открадвайки хеликоптера му?
— Повече от това — увери го Худ. — Мисля, че Хаузен е готов да се раздели с живота си само и само да повлече и Доминик със себе си.
— Себе си, хеликоптера и всичко онова, което е под тях — каза Огъст и продължи да следи хеликоптера. Той се насочи на север по остра дъга, послеотново изравни полета. — Виждал съм и преди подобно нещо: стари противници да уреждат сметките си. Лошо. Много лошо.
Огъст хвърли поглед към кабината и завъртя показалеца в кръг над главата си. Пилотът отдаде чест и включи вертикалните двигатели.
— Какво има, полковник? — попита Худ.
Огъст затича към пилотската кабина.
— Единият иска да приземи хеликоптера, а другият не му позволява — викна той. — Ако не ги спрем, и двамата няма да успеят.
— Да ги спрете?
Двама командоси на НАТО също се качиха на самолета. Грохотът на мощните двигатели заглуши всичко.
67
Петък, 00:04 след полунощ
Вюнсторф, Германия
Полицейската кола летеше по аутобана със сто и петдесет километра. Хауптман Розенлохер седеше до шофьора и се взираше напред. На задната седалка седеше още един мъж. Беше облечен в синята униформа на Landespolizei
Зад колата на Розенлохер имаше още две, с кодови обозначения Втори и Трети. И в двете имаше по шестима служители от тактическия отряд, състоящ се от петнадесет души. Петима от мъжете бяха въоръжени с карабини М1 30 калибър, използвани за снайперистка стрелба, другите петима носеха автомати НК 54. Всички, включително и шофьорите, имаха пистолети „Валтер Р1“ с 12.5 милиметрови дула. Всички наблюдаваха околността за момичето и мъжа в инвалидната количка.
Розенлохер, среброкос офицер с набръчкано лице, се чудеше дали Рихтер е захапал въдицата. Самият той нямаше никакъв опит в тия психологически операции. Опитът му беше свързан с установяването на контрол при безредици и операции под прикритие. Генерал Роджърс обаче го беше уверил, че номерът е бил използван от един от колегите му при овладяване на ситуация през 1976 година, свързана с отвличането на самолет на британските въздушни линии от хърватски терористи. Освен това, пак според генерала, повечето революционери, особено новаците, можели да бъдат убедени, че сред тях има предатели.