Селим. Беше толкова очевидно, че не е син на Сюлейман, но когато момчето поотрасна, на бял свят се появи Джихангир и хвърли сянката на съмнението върху всичко. Кой би повярвал, че Господарят на живота би могъл да създаде един сакат гърбушко? Защо тогава да не бе възможно да е баща и на един дебел и вечно кисел младеж с мазно лице, който не се отличаваше с никакъв друг талант, освен подхранването на собствената си злоба?
Но Селим не приличаше особено много и на Капи ага, мислеше си Хурем. Онези, изпълнени с опасност, дни в двора на Ески сарай, изглеждаха толкова далечни, но чрез Селим продължаваха да живеят. Дълго след раждането му тя не беше сигурна кой е бащата — Сюлейман или главният бял евнух. Все още се колебаеше. Но синът й със сигурност не се държеше като османлия. Беше чула какво бе казала валиде-султан по негов адрес и с неохота приемаше това мнение. Селим не ставаше нито за гази, нито за султан.
Всъщност какво значение имаше?
Само животът на Мустафа стоеше между нея и превръщането й в майка на следващия султан. Беше й пределно ясно кое от момчетата щеше да победи в борбата за трона и кое би следвало да получи благословията и подкрепата й. От Баязид щеше да излезе чудесен султан, великолепен султан — той беше почти толкова добър, колкото и Мустафа.
И тогава идеята се разгърна в съзнанието й в цялата си панорама и тя се изсмя на глас.
68.
Босфора, недалеч от Чамлика
Избягаха от горещината на августовската вечер, намирайки спасение върху гладките спокойни води на Босфора. До хълма Сераглио винаги стоеше закотвена златисточерна ладия и Сюлейман често си почиваше на нея заедно с Хурем и трима глухонеми, застанали на руля и на греблата. Запалените факли хвърляха дълги сенки във водата.
Седяха в каютата на кърмата, скрити зад тежките завеси от черно кадифе. Хурем надникна навън само веднъж и погледът й се спря върху обраслите с кедрови дървета гробища на Чамлика.
Сюлейман беше притихнал, потънал в мисли. Беше се променил след смъртта на Ибрахим. В началото тя си мислеше, че с течение на времето душата му ще се успокои, но вместо това острието на вината се забиваше все по-дълбоко. Той вече рядко се смееше. Беше освободил всички певци от двореца и бе наредил инструментите им да бъдат изгорени. Рядко молеше и нея да му посвири. Казваше, че музиката на виолата й му напомняла прекалено много за Ибрахим.
Беше се превърнал в аскет и се самонаказваше. Например беше наредил да приберат любимия му сервиз от зелено-бял китайски порцелан в съкровищницата и сега се хранеше само от глинени съдове. Беше си пуснал рядка брада и нито капка вино не бе докосвала устните му от смъртта на Ибрахим насам.
— Консултирах се със Синан — каза й той. — Начертал е планове, които искам да видиш.
— Да не би да се каниш да издигнеш джамия в моя чест, господарю?
— Светотатство е да се шегува човек по този начин.
— Мислех, че ти харесва да съм порочна от време на време.
— Накарах го да направи план за нов дворец върху руините на Ески сарай. Вярвам, че този път е надминал себе си.
— Той винаги надминава себе си — рече Хурем. Сюлейман бе напълно обладан от идеята за преустройството на Стамбул, помисли си тя. Сякаш някоя нова джамия или училище биха могли да изтрият кръвта на Ибрахим от стените на двореца.
— Искам да разгледаш плановете и да дадеш одобрението си.
Хурем се нацупи и скръсти ръце пред гърдите си.
— Толкова ли е ужасно да ме имаш край себе си в двореца? Нима не можеш да изтърпиш присъствието ми там дори и миг повече?
— Знаеш, че не е така. Но в двореца няма място за харема. Невъзможно е всички тези жени да останат там.
— Разбира се, че е възможно. Човек може да препуска цял ден между Четвъртия двор и Сераглио и пак да не стигне до хълма.
— Огромно преувеличение, малка роксолана.
— Има достатъчно място, където да се строи.
— Имам и други съображения.
— Какви са те?
— От държавно естество.
— Звучи толкова помпозно, господарю.
— Харемът просто не може да бъде част от двореца на султана — ядосано отвърна Сюлейман. — Винаги е било така.
— Харемът ти е твърде голям, господарю. Все още ли изпитваш желание към останалите момичета?
— Не, разбира се.
— Тогава, ако наистина не ти трябват услугите им, можеш да наредиш на кислар агаси да им намери съпрузи. Така ще остана само аз и моето домакинство.