— Не мога да се откажа от нея — изрече на глас той и в този момент решението беше взето. Щеше да стори немислимото, защото единствената друга алтернатива беше непоносима.
Когато Аббас отново се изправи пред втората кадъна, той се беше подготвил за всякакви изненади, но не и за тази, която в действителност го очакваше.
С облекчение забеляза, че тази сутрин Хурем бе в много добро настроение и предпочиташе да не губи време с любезности.
— Как би приел идеята да се отървеш от всичките поверени ти момичета, Аббас? — попита го тя.
— Господарке?
— Султанът вече няма нужда от харема си. Момичетата ще бъдат омъжени за неговите спахии и министри. Трябва веднага да започнеш с приготовленията.
Аббас кимна, опитвайки се да прикрие удивлението си. Султан без харем! Как го беше постигнала?
— Високо ценя решението му.
— Не, цениш моето решение — изсмя се Хурем.
— Ще се заема веднага с това, както ми заповядваш, господарке.
— Не искаш ли да знаеш защо ще трябва да го направиш, Аббас?
— Не съм достоен да поставям под въпрос решенията на могъщия ни господар — отвърна Аббас, доволен, че е успял да потисне презрението в гласа си.
Но Хурем въпреки това го усети и доволно се засмя.
— Аббас, ти наистина си съкровище! Ще ти кажа, защото и без това съвсем скоро ще се разчуе. Господарят на живота вече няма нужда от своя харем, тъй като скоро ще си вземе царица!
Аббас примигна объркано.
— Царица ли, господарке?
— В момента стоиш лице в лице с бъдещата съпруга на султана на османлиите, Аббас. — Тя отново се изсмя. — Наистина ли не си изпълнен с благоговение пред великолепието на тази гледка?
— Така е, господарке — съгласи се той. Невъзможно, каза си наум.
По случай сватбата на Сюлейман и Хасеки Хурем — любимата жена на султана, Онази, която се смееше, както бе известна тя в двора — Стамбул стана свидетел на най-пищните пиршества в цялата си история. На бедните бяха раздадени хляб и маслини, а на средните класи — сирене, плодове и сладко от рози. Главните улици бяха украсени с гирлянди от цветя и знамена — червените флагове на Османската империя и зелените — на исляма.
Хората наблюдаваха внушителната процесия от сватбени дарове — стотици камили, натоварени с килими, мебели, златни и сребърни вази, както и още сто и шейсет евнуси, които щяха да бъдат предоставени на разположението на господарката Хурем. Ден и нощ на хиподрума се изявяваха борци, стрелци, жонгльори и акробати. По Атмегдан развеждаха диви животни — лъвове, пантери, леопарди, слонове, жирафи.
Друга процесия от десет бивола теглеше хляб с размерите на цяла стая, а градските майстори пекари късаха от него малки топли самунчета, поръсени със сусам и копър, и ги хвърляха на насъбралото се множество. Покрай арената се бяха струпали стотици хора, някои дори се катереха по дърветата, за да зърнат султана или да уловят някоя пара, плод или парче коприна, подхвърляни от робите на Сюлейман към присъстващите.
Междувременно в двореца се проведе скромна церемония, на която Хурем бе провъзгласена за царица. Присъстваха единствено тя, Сюлейман и Абу Са’ад. Сюлейман докосна покритата с воал ръка на Хурем и прошепна.
— Правя тази жена Хурем своя съпруга. Всичко, което й принадлежи, става нейна собственост.
Само един човек хвърляше сянката си върху церемонията. Тази сянка я преследваше през целия ден така, както я бе преследвала и през последните седемнайсет години — Мустафа.
Той вече беше двайсет и шест годишен и изчакваше своя звезден миг в Маниса. Беше популярен сред пашите и еничарите — този очакван от всички следващ султан. Да, тя беше царица, мислеше си Хурем. Сега вече не беше заплашвана от никакви други жени. Оставаше обаче един мъж, от когото трябваше да се страхува. Но скоро щеше да се справи и с това.
На високата платформа, издигната на хиподрума, седеше Сюлейман и наблюдаваше забавленията от лазурносиния си трон, заобиколен от своите синове. Зад него, обвита във фередже от виолетова коприна и плътен воал, Хурем също се наслаждаваше на гледката през една позлатена решетка.
Селим, седнал по турски върху мекия килим, неспокойно се въртеше в краката на баща си. Беше гладен. В двореца бе приготвена чудна трапеза: еленово месо, печени птици, имамбаялдъ, компот с истински лед, лимонов шербет.