— Тогава казвай и си върви.
— Става дума за баща ми.
В началото изглежда смисълът на думите й му убягна.
— Гонзага? — запита той най-накрая.
— Пристига в Стамбул.
— Сигурна ли си?
— Вчера Лудовичи го научил от байлото. Ла Серенисима е изпратила мирна делегация до Портата. Баща ми ще я води.
Аббас се плъзна по стената и се отпусна на пода, сядайки върху дебелите си бедра. Опря глава в коленете си и промълви.
— Значи дяволът приближава рая.
Нямаше какво повече да се каже. От мълчанието му Джулия разбра, че трябва да си върви, но тя отчаяно искаше да го успокои. Коленичи до него. Той не възрази, затова тя се наклони напред и леко го целуна по челото.
Аббас не се отдръпна. Тя махна тюрбана му и го сложи на пода.
Евнухът не вдигна очи да я погледне.
Джулия прокара длан по гладко обръснатата му глава. Усещането бе едновременно отвратително и вълнуващо. Виждаше всяка костица от черепа му, очертана под лъсналия скалп. Сложи длани от двете страни на лицето му и го повдигна нагоре.
— Аббас…
Здравото му око я гледаше умолително.
Тя повдигна кафтана му. Сърцето й лудо биеше, докато пръстите й се плъзгаха по обръснатите му слабини. Полагаше неимоверни усилия ужасът, който изпитваше, да не се изпише върху лицето й. На мястото на члена му нямаше нищо. Като Сирхане, помисли си тя, само дето я нямаше нейната подканваща влага, нито подобните на розови листенца устни на вагината й. Просто хладна и хлъзгава като восък плът, набраздена от белези и изненадващата мекота на уретрата.
Чу как Аббас тихо простенва. От болка, шок, ужас? Не можеше да разбере.
Беше чувала разни истории в харема — най-вече от Сирхане, която беше жадна както за клюки, така и за истински факти, — че някои жени успявали да докарат определени евнуси до оргазъм чрез комбинация от афродизиаци и стимулиращ масаж на уретрата.
А може би това бяха чисто и просто глупости.
Коленичила между краката му, тя посегна надолу и смъкна фереджето си. Беше гола под наметалото.
— Намазала съм зърната си с хашиш — прошепна тя.
Аббас вече бе като покорно дете. Той бавно докосна гърдата й с устни, впи ги в зърното й.
Джулия обгърна главата му с една ръка, а с другата започна да масажира мястото между бедрата му. Чу го как отново простена, този път от удоволствие, а дишането му стана по-бързо и по-тежко. Тя извърна глава настрана, за да скрие отвращението си от чуждото за нея усещане на увредена плът между пръстите си.
— Джулия — промълви той.
Тя продължи да го масажира и след известно време той започна да се движи в ритъм с движението на пръстите й. Устните му продължаваха да се впиват в гърдата й. Действа, помисли си тя. Беше го направила.
Той започна да извива тялото си, да притиска слабините си към ръката й. Пръстите й заработиха по-бързо. Не обръщаше внимание на спазмите, разтърсващи плътта в ръката й. Той отметна глава назад и сякаш зарида — същите тихи кратки звуци, които понякога издаваше и Сирхане.
После изведнъж, тръпката разтресе цялото му тяло. Ръцете му я стиснаха в задушаваща прегръдка. Когато я пусна и отново се облегна на стената, очите му бяха затворени, а гърдите му жадно поемаха въздух.
Тя уморено се облегна на него. Потта се стичаше между гърдите й и се смесваше с неговата. Дълго никой не помръдна.
— Аббас — прошепна накрая тя.
— Сега ме остави.
Тя взе фереджето си и бавно се изправи на крака.
— Чакай — прошепна той. — Остави ме да те погледна още веднъж.
Той дълго я гледа, когато най-сетне извърна глава, тя разбра, че е време да се оттегли. Намъкна фереджето през главата си, намести воала и казетата.
Отново беше непозната. Торба.
Аббас продължаваше да седи, облегнал подпухналото си тяло на стената. Сляпото му око беше наполовина отворено, кафтанът — омотан около коленете. Тя осъзнаваше, че всеки друг би определил този спектакъл като крайно противен.
Вместо това усети, че я обзема дълбока нежност.
— Обичам те — прошепна и си тръгна.
В продължение на близо час Аббас седя неподвижно на пода. До ушите му достигна трополенето на отдалечаващата се карета, после сенките се спуснаха по стените на стаята, а слънцето се издигна и лъчите му се промъкнаха през решетките на прозорците.
Не физическото усещане го бе парализирало. Реакциите му бяха фалшиви, театър, който бе разиграл, когато бе разбрал, че усилията й са напразни. Със същия успех би могла да се опита да го доведе до оргазъм, масажирайки дланта на ръката му. Но той не искаше да я засрамва и унижава, затова бе симулирал удоволствие.