84.
Както останалата част от двореца, така и султанските покои изпълняваха две основни функции: да показват богатството на османлиите и да пазят тайните им.
Така беше и със спалните на султана. Богатството биеше на очи. Стените бяха облицовани с керамика и по цялото им протежение се виждаха строфи от Корана, гравирани в бяло и синьо. Витражите бяха истински произведения на изкуството в лазурносиньо, изумрудено и тъмночервено. На всяка стена висеше по едно огромно позлатено венецианско огледало. Самото легло бе издигнато на платформа с балдахин и бе отрупано с покривки от златист брокат и възглавници от тъмночервено кадифе. До леглото се виждаше златна кана за миене на ръце, инкрустирана с тюркоази и рубини.
Но това бе една тиха показност, понеже никой, освен робите евнуси и Хурем, не виждаше тази стая.
Стремежът към тайнственост личеше във фонтаните, изрязани в стените. От златните чучури в мраморните урни се лееше парфюмирана вода, а към стените бяха издадени малки беседки, в които султанът можеше да седи и да наблюдава градините, без да бъде видян от никого.
Скоро след като Хурем бе провъзгласена за царица, бе направено още едно подобрение. В каменната стена зад едно от позлатените огледала бе пробита тайна врата, зад която се виеше стълбище, отвеждащо право в покоите на господарката Хурем, за да може тя да излиза и да се връща незабелязано.
Именно от тази врата се появи сега Хурем. Вместо в леглото, завари Сюлейман да кръстосва като затворен в клетка звяр из стаята, макар дясното му коляно да продължаваше да е подпухнало и лицето му да бе изкривено от болка.
— Господарю — тихо рече Хурем и изпълни церемониалните поклони, които дори тя не се осмеляваше да пропусне.
Сюлейман й кимна едва. В ръката си държеше документ, който побърза да развее пред погледа й.
— Какво да правя сега? Как ти изглежда това?
— От това разстояние не мога да кажа, господарю. Но ако все пак трябва нещо да отговоря, ще кажа, че ми прилича на парче пергамент.
Той се опомни и въздъхна.
— Съжалявам, понякога се забравям. — Той закуцука към нея и й помогна да се изправи. — Трудно ми е да повярвам на очите си.
— Господарю, не откривам никакъв смисъл в това, което казваш. Аз съм само едно бедно необразовано татарско момиче.
— Нищо подобно — измърмори той и й подаде пергамента.
— Прочети го.
Хурем бързо обходи с поглед съдържанието на свитъка. Посланието беше адресирано до шах Тамасп. След дългия и засукан поздрав следваше предложение за брак с една от дъщерите му. После се описваха облагите и за двете страни от една подобна стъпка.
Беше подписано и подпечатано от шахзаде Мустафа.
— Фалшиво е — каза Хурем, но пред себе си призна, че фалшификатът е много добър. Рустем заслужаваше похвала. — Трябва да е фалшиво.
— Така ли мислиш?
— Нима би могло да е другояче?
Сюлейман отчаяно се строполи върху дивана.
— Защо ще му е на някой да прави това? Защо?
— Враговете на империята са навсякъде. На Карл, например, ще му дойде добре, ако започнеш да се биеш срещу собствените си синове. Дори допускам, че и шахът е способен на подобна измама.
— Ще ми се да си права! — Той простена и се хвана за коляното. Подаграта го правеше раздразнителен.
Хурем седна на дивана до него и започна да го гали по челото, докато юмруците му не се отпуснаха.
— Какво да правя? На какво да вярвам?
— Защо му е на Мустафа да прави подобно нещо? Няма да му донесе нищо. Шахът е заклет враг на османлиите.
— Има една пословица, Хурем: „Врагът на моя враг е мой приятел“. Ако Мустафа вижда в мен свой враг, може би един съюз с Тамасп би му послужил добре.
— Не мога да го повярвам!
Сюлейман поклати глава.
— Плаша се.
— От къде взе това?
— От един шпионин на Рустем в Амазия. Великият везир има шпиони навсякъде.
— Лесно е да бъде измамен някой от шпионите на Рустем.
— Може би. — Сюлейман я погледна и устните му се изкривиха в тъжна усмивка. — Ти си такова успокоение за мен. Живея в гнездо на змии. Твоят глас е единственият, който звучи умерено и разумно. — Той отново потрепна.
— Да изпратя ли доктора да види коляното ти?
— Не, накарай да ти донесат виолата. Тя е по-добро лекарство от всички отвари, които може да ми даде моят лекар.