Аббас сведе глава.
— Сторих онова, което ми нареди.
— Добре. Ти си верен слуга. — Тя се усмихна с престорено свенливата усмивка на професионална куртизанка. — Как е Джулия?
— Джулия е добре — отвърна Аббас, отказвайки да налапа подхвърлената му стръв. — Интересува се от успехите ми.
— Сигурна съм, че ще получиш опрощение там, горе. Можеш да си вървиш, Аббас.
Аббас излезе, отвратен от нея, от живота. И от самия себе си.
Съжаляваше, че беше използвал Лудовичи по този начин. Но това нямаше да навреди на стария му приятел и на неговата любима Джулия. Беше просто поредната интрига.
Иначе не би се оставил тази вещица да го убеди да го стори.
Горкият Джихангир, мислеше си Сюлейман.
Не можеше да погледне момчето, без сърцето му да се свива от болка. Деформацията на Джихангир не му позволяваше да стои изправен. Винаги изглеждаше така, сякаш върху раменете му имаше невидим тежък товар. Не можеше да си позволи повече от едно леко препускане, не можеше да борави с лък и стрели или да повдигне меч. Чудесен син за войник. Но той изпитваше състрадание към него; обичаше го най-силно от всичките синове, които му беше родила Хурем.
— Видя ли се с Мустафа? — попита Сюлейман.
Джихангир не вдигна очи към него. Никога не го гледаше директно, помисли си Сюлейман. Страхуваше се от баща си.
— Мустафа е добре, господарю — отвърна Джихангир. — Изпраща ти поздравите си.
— И майка му ли е добре?
— И тя, господарю.
О, Джихангир, простена наум Сюлейман. Изглеждаше така, сякаш се страхуваше, че баща му всеки момент ще изпрати да повикат екзекутора.
— Изглеждаш уморен — каза.
— Пътуването е доста тежко, господарю.
— Добре ли мина ловът?
— Да, ловуваме всеки ден.
Сюлейман се намръщи.
— Мустафа се отнася много приятелски с теб. — Защо ли, зачуди се. Защото обичаше недъгавия си брат?
— Мисля, че ме съжалява — отвърна Джихангир, сякаш прочел мислите на баща си.
Сюлейман се изненада от това признание. Джихангир бе по-проницателен, отколкото Сюлейман предполагаше.
— Сигурен съм, че не е така — рече султанът, но обмисли тази възможност набързо и добави: — Той говори ли за мен?
— Много пъти ме пита как си със здравето.
Защото го обичаше, или защото искаше да го види по-скоро мъртъв? Внезапно осъзна колко силно го бе отровил със съмненията си Диванът. Кога беше станало това?
— Радвам се да те видя жив и здрав у дома — каза той.
Джихангир нямаше търпение да се оттегли. На Сюлейман му хрумна, че най-малкият му син е също толкова ужасен от него, колкото беше ужасен самият той от своя баща навремето. Това, а не империята беше истинското проклятие на османлиите — да унищожават своите собствени деца. Ако те не се унищожаха сами преди това.
86.
Стамбул
Слънцето се издигна над града от влажния калдъръм и бавно пристъпващите по тесните извити улички около пазара коне и магарета започна да се вие пара. Беше сезонът на дините и пъпешите и уличните търговци бяха подредили стоката си в редици и пирамиди по масичките си или направо върху земята — огромно разнообразие от цветове и форми.
Сюлейман с мъка се изкачваше по стръмната калдъръмена уличка, ставите го боляха. Вървеше след един хамалин, прегънат на две, а на гърба му се люлееше висока кула от пълни със смокини кутии. Сюлейман чувстваше, че неговият товар е също толкова тежък като този на носача. Утринното слънце не успяваше да проникне до тази улица, засенчена от старите дървени къщи, надвиснали от двете й страни. Той спря пред един тезгях и се престори, че разглежда прасковите, но в същото време надаваше ухо да чуе разговора на продавача с неговия съсед.
— Казват, че султанът отново щял да потегли на изток срещу шаха — казваше продавачът.
— Отдавна трябваше да го е сторил — отвърна другият.
— Персите ни се подиграваха достатъчно. Разполагаме с най-великата армия, а той оставя войниците да стареят в бараките си!
— Мустафа не би позволил на шаха да ни се подиграва по този начин — намеси се Сюлейман.
Търговците огледаха подозрително непознатия, но онзи, който беше започнал разговора, не можа да се сдържи да не даде глас на своето раздразнение.
— Мустафа е отличен воин. Той би забучил главата на шаха в някоя ниша на Ба’аби’Хумаюн още преди години.