— Може би е време Мустафа да стане наш падишах — подхвърли Сюлейман.
— Казваш онова, което е известно на всички — отвърна другият търговец. — Сюлейман е вече старец. Спечелил е последната си голяма победа по времето, когато аз още съм сукал от майка си.
— Но пък е направил много други велики неща — възрази първият. — Построи красиви джамии в прослава на Аллах, даде ни закони, а неговата флота владее Средиземно море.
— Еничарите искат кръв — отбеляза Сюлейман.
— Само въпрос на време е Мустафа да ги вдигне на бунт и да помете Сюлейман от трона му — каза първият. — Всеки го знае!
— По-кротко! — изгледа го съседът му и се обърна към Сюлейман. Погледът му бе враждебен. Очевидно подозираше, че непознатият е шпионин. — Ако искаш да си купиш праскови, покажи ми парите си. Ако ли не, върви си по пътя и говори с някой друг наивник, на когото не му е мила главата!
Сюлейман тръгна след едно магаре, натоварено с череши. Спусна се по улицата. Думите на търговеца продължаваха да кънтят в ушите му: „Само въпрос на време е Мустафа да ги вдигне на бунт и да помете Сюлейман от трона му — всеки го знае!“
Значи всеки го знаел… Потънал в мисли, султанът не забеляза как магарето вдигна опашка и се облекчи върху калдъръма. И изведнъж Сюлейман, Господарят на живота, се озова насред магарешките изпражнения. Може би наистина беше време, помисли си той.
87.
Амазия
Месец по-късно Рустем стигна под скалите на Зелената река заедно с един ескадрон от спахии и орда еничари. Опъна лагера си под мрачните стени на цитаделата и древните понтийски гробове, заби пряпореца си пред входа на шатрата си и зачака.
Разбра, че Мустафа пристига, далеч, преди да е чул тропота от подковите на коня му. За разлика от християните, турците пазеха железен ред и тишина в своите лагери. Пиенето и комарът бяха забранени, а когато не водеха бой, петте молитви на ден бяха задължителни.
Именно нарушаването на тишината бе предупредителен знак за Рустем. Надигащ се като вълна шум, далечен тътен съпровождаше появата на престолонаследника. Сякаш редиците им бяха разкъсани от чужда кавалерия. Рустем скочи на крака и бързо излезе от просторната си шатра, за да посрещне Мустафа.
Ездачите не бяха повече от двайсетина и всички, с изключение на един, бяха облечени в червени копринени дрехи, отличителен белег на спахийската кавалерия. Само водачът им беше облечен в бяло, а отпред на тюрбана му беше прикрепен сноп пера от сива чапла. Диамантената брошка проблясваше на слънцето и Рустем бе принуден да вдигне ръка, за да засенчи очите си.
Еничарите следваха ездачите, полите на сините им дрехи се развяваха, докато тичаха, щастливи, че поглъщат прахта изпод подковите на Избрания. Докато тичаха, надаваха възторжени викове, за да посрещнат шахзадето — велика армия от гърла, изпращаща смразяващ вой, който отекваше в скалите и се умножаваше. Мустафа не отвърна на виковете им, не обърна поглед нито наляво, нито надясно. Очите му не се отделяха от царствената шатра.
Рустем чакаше, заобиколен от телохранители. Аллах да му е на помощ, мислеше си той. Мустафа бе опасен!
Шахзадето спря коня си пред великия везир; облакът прах, в който беше обвит, се разпръсна. Рустем усети песъчинките в устата си. „Наслаждавай се на славата си!“, мислеше си злорадо той. „Скоро и ти ще усетиш пясък в устата си. Ще му се радваш вечно.“
Мустафа скочи от коня и виковете на еничарите замряха. Всички зачакаха — огромна свирепа, развълнувана маса.
Мустафа леко се поклони.
— Къде е баща ми?
— Султанът не е добре. Аз съм сераскерът на тази кампания.
Рустем забеляза смяната на емоциите върху лицето на шахзадето. Първо разочарование, после — възторг. Дали денят му не наближаваше?
— Сериозно болен ли е?
— Лекарите казват, че болестта му не е смъртоносна, но той не може да понесе суровите условия на една дълга военна кампания. — Рустем погледна над рамото на Мустафа към тълпата, насъбрала се зад групичката конници. Хиляда еничари, помисли си той. — Никога не съм чувал толкова силни приветствия. Дори и за султана.
— Поздравяват ме, защото съм негов син — отвърна предпазливо Мустафа.
— Може би — кимна Рустем. — Да се оттеглим вътре. Прахта е полепнала по гърлото ми.
Рустем въведе госта си в голямата копринена шатра. Пажовете поднесоха халва и розова вода, а след това Рустем измъкна един свитък. Подаде го на Мустафа, без да каже и дума.