Също така беше чудесно, че нито една от лошите думи, изричани по адрес на Рустем и Хурем из базарите, не беше стигнала до ушите на Господаря на живота. Истинската власт се изразяваше в контрол над слуховете. Когато дори и самите шпиони се страхуват от теб, никой няма да се осмели да изрече и дума насреща ти.
Сюлейман още не беше произнесъл присъдата си, но Хурем можеше да си представи изражението на лицето му. За малко да се изсмее на глас; захапа юмрук, за да възпре смеха си.
— Все още ми е трудно да го повярвам — чу гласа на султана.
— Господарю, моите информ…
— Достатъчно! Не искам да чувам нито дума повече! — изкрещя Сюлейман и Хурем чу как с провлечена стъпка се отправя към изхода на залата.
Тя веднага се втурна навън. Без съмнение нейният султан щеше веднага да нареди да я повикат, за да облекчи болката от последния нанесен му удар. Нямаше да е добре да открие, че тя вече знае причината, поради която се чувстваше толкова нещастен.
88.
Амазия
Сърдито мърморене наруши тишината на нощта като жужене на пчели. Двамата стражи пред шатрата на Рустем запристъпяха нервно от крак на крак. Мълчанието в лагера беше нарушено за втори път този ден. Ако еничарите се вдигнеха на бунт…
Изстрелът от аркебуза прозвуча като топовен гърмеж, а ехото от него се разнасяше дълго, след като първият страж беше паднал с писък, притиснал ръце към гърдите си. Вторият извади сабята си в отчаяно усилие да се защити. Разнесоха се още два гърмежа. Един от куршумите го улучи в лявото око и раздроби мозъка му.
От сенките изскочиха тъмни фигури, озоваха се в море от светлина, идваща от запалените факли — същите факли, които така добре бяха осветили мишените за аркебузите. Две от облечените в тъмни кафтани фигури се спряха, за да нанесат последни смъртоносни удари със саби по двамата стражи, които лежаха на земята.
После се втурнаха в палатката. Рустем разпозна само агата на еничарите, но от дългите сиви шапки на останалите беше видно, че всички те са негови хора.
Великият везир се метна бързо на коня си и се обърна към единия от спахиите, които го придружаваха.
— Изглежда сме изправени пред бунт.
— Правилно разтълкува настроението на войниците, господарю — отвърна мъжът.
— Да. Голям късмет е, че не съм в палатката си. В този момент касапите изпразват аркебузите си в дюшека ми.
Спахията кимна, поразен от онова, което беше видял.
— Трябва незабавно да препуснем към Стамбул и да уведомим султана за случилото се. Страхувам се, че на Мустафа вече му е омръзнало да чака да наследи трона.
Той обърна коня си и препусна в тъмното, следван от своя ескорт. Заобиколиха лагера и поеха на запад.
Беше късно. Гюлбехар бе събудена от новините за бунта в лагера на Рустем. Сега тя седеше разтреперана, загърната в обшитата с хермелин роба и грееше ръце на мъждукащите в мангала въглени. Но леденият ужас не я напускаше.
Сирхане влезе и направи поклон. Беше замаяна от съня, косата й висеше несресана. Метнатият набързо върху раменете й кафтан бе намачкан. Беше бледа и трепереше. Съпругът й служеше на Мустафа. Сигурно си мислеше, че вече е вдовица, помисли си Гюлбехар, и че затова беше повикана в стаята на майката на шахзадето.
— Мъжът ти е жив — каза тя.
Раменете на Сирхане се отпуснаха облекчено.
— Господарке…
— Но има опасност. За всички ни.
Сирхане я погледна объркано.
— Трябва да напуснем Амазия?
— Няма къде да избягаме.
— Господарке?
Гюлбехар загърна робата още по-плътно около себе си.
— Тази вечер в султанския лагер е вдигнат бунт. Еничарите са се опитали да убият Рустем паша.
— Господарят…
— Не Мустафа ги е подтикнал. Ако беше той, сега нямаше да сме в опасност. Когато Сюлейман чуе новината, със сигурност ще хвърли вината върху сина ми. Нуждая се от помощта ти, Сирхане.
— От моята помощ ли, господарке?
Гюлбехар впи настойчиво поглед в нея.
— Ако Сюлейман потегли срещу сина ми, това ще означава, че е потеглил срещу цялата му свита. Мъжът ти ще бъде екзекутиран, собствеността му — конфискувана, а ти — изпратена в изгнание. Ще прекараш остатъка от живота си като просякиня. Искаш ли това да се случи, Сирхане?
Сирхане сведе поглед.
— Не, господарке.
— Така си и знаех. Нито пък аз искам синът ми да се прости с живота си заради слепотата на един мъж! Помниш кислар агаси, нали?