— Трябва да отида при армията си, иначе ще загубя трона — каза Сюлейман.
— Какво ще правиш? — попита Хурем.
— Не знам. Кой би могъл да ме напътства в това начинание?
— Абу Са’ад, може би?
Сюлейман дълго обмисля тази възможност.
— Може би — каза накрая той.
Абу Са’ад седеше мълчаливо и наблюдаваше как кислар агаси унищожава цялата табла с халва, която пажовете му бяха поставили пред него. По лицето му се беше изписал такъв екстаз, какъвто шейхюлисламът беше виждал единствено върху лицата на дервишите, изпаднали в транс. Но пък яденето трябва да беше почти религиозно изживяване за някои хора, помисли си той. Особено за онези с големи страсти, които не можеха да бъдат реализирани.
Най-накрая Аббас задоволи апетита си и поля погълнатото с малко охладен шербет.
— Нося ти послание от господарката Хурем — каза най-сетне той.
— Аллах да я пази — измърмори Абу Са’ад.
— Да. Изглежда, че е намерила голяма утеха в нашата вяра.
— Тя наистина е много усърдна в изучаването на Корана.
— Щом казваш — отвърна Аббас. — Изглежда, че иска да възвеличи Аллах по някакъв начин, който да пребъде през вековете и да запази вярата.
— Аллах ще й се усмихне.
— Възнамерява в най-скоро време да даде голяма част от личните си средства под формата на вакъф — да основе фонд, който да финансира построяването на още джамии и тяхната поддръжка.
Абу Са’ад наведе признателно глава.
— Щедростта й е безпределна.
— Помоли ме да ти предам, че именно под твоето вдъхновяващо влияние е стигнала до тази идея. Изключително е доволна от помощта, която си й оказвал, водейки я по пътя към единствената истинска вяра, както и на султана, когато е имал проблеми. Единственото, на което разчита, е, че ще продължиш да изпълняваш задълженията си така съвестно.
Преди евнухът да е завършил речта си, моллата беше разбрал какво се иска от него. Той поглади замислено брада.
— Проблемите на изток тегнат над главата на Господаря на живота в този момент — рече той.
— Дано скоро да бъдат разрешени! — каза Аббас. — Господарката Хурем казва, че се моли ден и нощ на Аллах да му помогне в неговата мъка. Би дала всичко, за да бъде премахнат този товар от плещите на нейния господар.
— Ще го посъветвам, доколкото е по силите ми — каза Абу Са’ад.
— Да бъде така, както казваш — кимна Аббас.
Щом евнухът си тръгна, шейхюлисламът извади броеницата си и започна да отправя благодарствени слова към Аллах. Аллах бе добър, Аллах бе велик. Но за да доведе учението му при хората и за да издигне велики джамии в негова прослава, понякога човек трябваше да пречупи малко душата си, да я наведе натам, накъдето духаше вятърът на времето.
90.
Стамбул
Аббас отметна назад качулката на фереджето си и изгледа подозрително Сирхане с единственото си око.
— Получих бележката ти — каза той. — Какво искаш от мен?
— Имам нужда от помощта ти — отвърна Сирхане.
Аббас въздъхна. Точно от това се беше страхувал.
— Изглежда съм полезен за всеки друг, но не и за себе си.
— Гюлбехар ме изпраща.
— Предчувствах го — каза Аббас. Огледа се наоколо. Таванът на стаята беше позлатен, стените бяха покрити с гледжосани плочки, украсени с преплетени растителни мотиви, високият розов силует на Айя София се виждаше през дървените решетки на прозореца.
— Значи това е дворецът на Абдул Сахине паша.
— В момента е офицер, отговаря за конюшните на шахзадето.
— Така чух и аз. Радва се на късмет и богатство.
— Голям късмет ли е да служиш на един обречен човек, Аббас?
Аббас поклати глава.
— Нищо не мога да направя.
— Гюлбехар каза да ти предложа всичко, всичко!
— Щедра е. В такъв случай, ще ми предложи ли да ми върне мъжествеността?
— Аббас…
— Моята господарка ме облича в най-скъпите дрехи, храни ме, покрива всичките ми разходи. Заради властта и влиянието си съм успял да натрупам богатство, което надхвърля мечтите на повечето мъже. Но то е безполезно за мен. Ако желанието на Гюлбехар е да ме изкуши и постави в смъртна опасност, тогава нека да ми върне мъжествеността поне само за една нощ, в която да почувствам отново докосването на жена!