Сирхане сведе очи. Беше се надявала, че по някакъв начин ще успее да избегне тази тема, но вече беше решила какво ще направи, ако Аббас й откажеше. Знаеше, че Гюлбехар е права. Ако съпругът й загинеше заедно с Мустафа, нямаше да проявят милост и към нея. Щеше да завърши живота си като парий.
Имаше едно нещо, което Аббас силно желаеше.
— Знае ли Сюлейман за Джулия? — внезапно попита тя.
Не погледна към него, но чу как евнухът рязко си поема дъх. Стаята изведнъж сякаш се изпълни с омразата му.
— Малка пачавра — изсъска той.
Но изглежда предполагаше, че и Гюлбехар знае тайната му, иначе би убил Сирхане начаса. Не можеше да го погледне в очите.
— Много скоро ще умре една жена. Може би Хурем, може би Джулия. Ти решаваш.
— Каза, че я обичаш…
— Всички ние обичаме себе си повече, отколкото обичаме другите, Аббас.
— Може да са ме кастрирали, но не са ми отрязали сърцето. За пръв път от години изпитвам съжаление към друг човек. Повдига ми се от теб.
Сирхане се реши. Погледна директно към студеното му немигащо око.
— Направи го или тя ще умре, Аббас. Спести ми речта си.
Аббас силно я зашлеви през лицето. Направи знак на пажовете си да го вдигнат. Бързо излезе от стаята. Сирхане нежно докосна страната си. Мразеше се така, както никого не беше мразила.
Топкапъ сарай
— Имам проблем, за който се нуждая от помощта ти. Диванът постави на вниманието ми един особен случай, който силно ме обърка. Реших да се допитам до теб, за да ме посъветваш съобразно светите закони на Корана.
Сюлейман млъкна, за да събере мислите си.
— Един богат и влиятелен търговец бил болен за известно време — продължи той. — Докато боледувал, възложил управлението на делата си на свой доверен слуга, на когото плащал висока заплата и когото бил възнаградил с добра позиция. Но не минало много време, откакто легнал на легло, и слугата злоупотребил с доверието му, започнал да крои заговори срещу семейството на търговеца и дори планирал да убие господаря си. Когато търговецът оздравял, той разбрал за това предателство. Какво трябва да направи търговецът? Каква присъда трябва да се произнесе, според законите на шериата?
Абу Са’ад дори не мигна.
— Коранът е пределно ясен по тези въпроси. Слугата трябва да умре.
Раменете на Сюлейман увиснаха под диплите на кафтана.
След малко той се опомни и се взе в ръце. Спря очи върху тези на шейхюлислама.
— А ако този слуга е Мустафа, наследникът на трона?
— Смърт — отвърна категорично Абу Са’ад.
Два дни по-късно Сюлейман възседна отново коня си до фонтана в Третия двор и напусна двореца начело на полка си. Потегли на изток. Вече беше изпратил заповедите си на агите в Амазия да съберат войниците си за поход към Ерзерум. На Баязид беше наредено да напусне Маниса и да се заеме временно с управлението на Топкапъ.
Сюлейман знаеше, че трябва да побърза да затвърди властта си над агите. Но първо трябваше да говори със Селим.
Наистина е лъчезарна, помисли си Аббас. Никога не изглеждаше толкова млада и прелестна, както когато планираше екзекуция. Това я зареждаше с енергия. Върху главата й бе закрепена шапчица от зелено кадифе, носеше светлозелен кадифен кафтан, гарниран с хермелин. Играеше си с дългите кичури на златистата си коса, докато го наблюдаваше.
Значи денят на смъртта му най-сетне беше настъпил, помисли си Аббас. Е, беше го отлагал достатъчно дълго. Сега, след като вече беше решено, той се чувстваше изненадващо освободен, някак лек. Беше хубаво, че и тя е в добро настроение. Нямаше да му достави удоволствие да изтръгне черното й сърце, ако и то преливаше от умора от света като неговото.
— Направи ли онова, за което те помолих? — попита Хурем.
— Говорих с мюфтията, както ми нареди. Той разбра какво се иска от него.
— Моят добричък верен Аббас.
— На твоите услуги, господарке.
— И каква да бъде наградата ти?
О, значи щеше да се опита да го измъчва! Беше се надявал на това. Беше прекарал двайсет и пет години от живота си импотентен. Тази вечер щеше да има власт над нея.
— С какво желаеш да ме наградиш, господарке?
— Да си избереш някое момиче от харема, може би?
Аббас се усмихна на този черен хумор. Поклони се.