Кислар агаси измърмори съгласието си. Лъжец, помисли си Хурем.
— Изправи се, Хурем.
Тя се подчини. Направи опит да извърне очи, както я бяха учили, но любопитството й надделя. Значи това бе Господарят на живота, Владетелят на седемте свята? Май беше хубав, но не чак толкова. Лицето му беше леко брадясало и това подчертаваше властността на дългия му извит нос. Можеше да бъде лице на тиранин, но в този момент устните и сивите очи трептяха развеселени.
Той подробно я огледа — също като спахиите в деня, в който баща й им я беше продал. Изглежда онова, което видя, не му се стори неприятно, но въздишката, която се откъсна от гърдите му в края на огледа, я разтревожи.
— Какво бродираш? — попита султанът.
— Кърпа, господарю — отвърна тя. Той какво мислеше?
— Дай да я видя. — Хурем вдигна парчето коприна от земята и му го подаде. — Майсторска изработка. Много си сръчна. Може ли да я задържа?
— Не съм я довършила…
— Тогава гледай да я довършиш до довечера — прекъсна я той и сложи леко кърпата върху лявото й рамо. Хурем забеляза как очите на стария кислар агаси се разширяват от изненада.
Поставената от султана кърпичка на рамото на някое момиче означаваше, че това момиче е вече гьозде и че султанът иска да спи с него. Откакто Сюлейман бе седнал на престола, на никоя девойка от харема не бе оказвана подобна чест.
Сюлейман се извърна и си тръгна, без да каже нищо повече. Кислар агаси всеки момент щеше да избухне, после изведнъж се опомни и се спусна след султана, за да му бъде на разположение.
Хурем проследи двамата с поглед, твърде поразена, за да може да помръдне. Цялото й тяло трепереше от триумф и възторг.
Гьозде!
Сюлейман вървеше през галерията, едновременно ядосан и облекчен. Ядосан, задето за пореден път бе принуден от положението си да действа против своята воля, облекчен — защото бе постъпил бързо и решително. След лекцията, която му бе изнесла Хафизе, беше решил да избере първата одалиска, изпречила се пред погледа му, стига маниерите и външността й да не му се видеха отблъскващи. Тази… Хурем… беше привлекателна по особен начин… приличаше на фея и поне беше забавна. Обикновено момичетата от харема бяха непоносимо суетни и празни под своята красива и добре поддържана кожа. Тази поне можеше да се окаже различна.
А ако забременееше, майка му щеше да е доволна, поне за известно време. И той щеше да се върне при своята Гюлбехар.
10.
Топкапъ сарай
Сърпът на луната сякаш потрепваше на нощното небе, макар Сюлейман да знаеше, че това е просто игра на светлината. Бяха вечеряли омари и риба — меч, хванати в Босфора рано сутринта, и бяха полели храната с шербет, приготвен от виолетки и мед. Бяха завършили с кипърско вино, макар да бе забранено от Корана.
Прегрешението беше незначително, но му даваше известно удовлетворение, защото иначе всеки час от живота му бе подчинен на протокола. Всяка сутрин, още като се събудеше, пред него цъфваше човекът, който се грижеше за ноктите му, както и главният бръснар, който пък бръснеше главата му. Докато началникът на гардероба изваждаше дрехите му за през деня, слугата, отговарящ за тюрбаните, надипляше метри бял плат около феса му. От събота до вторник ставаше в зори, за да вземе участие в Дивана. Всеки петък яздеше към Айя София начело на процесия, в която влизаха неговият главен везир, астрономите, началникът на лова, отговорникът за славеите, началникът на ключовете, главният отговорник по навиването на тюрбаните и четиристотин от еничарите и спахиите на Портата, негова постоянна стража.
Следобед, пак според обичая, трябваше да дремне за кратко върху два дюшека — единият, изработен от сребърен брокат, другият — от златен. През цялото време го следваха петима пазачи, глухонеми евнуси с извити ятагани. Дори и когато спеше, не беше сам.
Целият му живот беше точно дефиниран от изискванията на държавата. На фона на ограниченията, налагани от задълженията му, малките бунтове имаха огромно значение за него.
Ибрахим, например. Двамата бяха станали неразделни — по време на обсадата на Родос бяха спали в една и съща шатра, дори си разменяха дрехите. Знаеше, че скандализира двора с тази проява на обич към един роб, но за Сюлейман Ибрахим беше нещо много повече от роб. Той бе негов довереник и близък съветник. Ако някой помагаше на султана да носи бремето, това не бяха нито Гюлбехар или Хафизе, дори не и великият везир. Беше Ибрахим.