— Вярно ли е?
— Не, разбира се… но какво можем да направим? Съпругът ми е верен на шахзадето. Ако започне война…
Джулия се опита да я успокои, но Сирхане се отдръпна.
— Добре съм. Не бива да се паникьосвам.
— Война? — Джулия я загледа втренчено. — Можем ли да направим нещо? Лудовичи има връзки в Портата. Може би, ако той…
— Нищо не можете да направите — прекалено бързо отвърна Сирхане.
— Ако трябва да се скриеш някъде…
— Да се скрия от султана? — Сирхане вдигна очи и внезапно обви ръце около шията на Джулия и зарида. — Съжалявам.
— Съжаляваш. За какво?
Но Сирхане продължаваше да плаче и не отвърна. Джулия усещаше как тялото на приятелката й трепери, а сълзите й мокрят тънката й риза. Плачът й сякаш продължи с часове. Накрая Сирхане се отдръпна.
— Никога не бих те наранила — каза тя.
— Не разбирам… какво казваш?
Сирхане погали страната на Джулия.
— Просто запомни, че никога няма да те нараня.
— Знам. Но продължавам да не разбирам. Има и още нещо. Какво е то? Какво се е случило?
Сирхане поклати глава.
— Просто ме прегърни — каза тя. — Ще ти кажа по-късно. Не сега.
Но Сирхане не й каза какво не е наред. Вместо това двете отидоха в хамама да се изкъпят. Джулия масажираше раменете на приятелката си, усещаше силното напрежение в мускулите й, но не можеше да ги накара да се отпуснат.
— Толкова си напрегната — прошепна тя.
— Разбира се, че съм напрегната. Чудно ли ти е?
Джулия не отвърна, изненадана от резкия отговор. Изсипа още малко масло от сандалово дърво върху дланта си и отново разтри шията на Сирхане.
— Как е Лудовичи? — попита я Сирхане.
— Преуспява.
— Нежен съпруг ли е?
— Да. Да, предполагам, че е нежен. Абдул продължава ли да се отнася добре с теб?
— Вече си има друга жена. Една арменка. На осемнайсет години е и е много красива. Била е взета при последното девширме.
Джулия замълча — не знаеше какво да каже.
— Продължава да идва при мен веднъж седмично. Но, разбира се, прекарва повечето си нощи с нея. Тогава той ми липсва. Липсва ли ти понякога Лудовичи, когато отсъства?
— Ти ми липсваш — отвърна Джулия.
— Може би трябва да се научиш да го обичаш повече. — Сирхане се извърна. — Права си. Прекалено съм напрегната. Чакай аз ще те масажирам.
Джулия копнееше за докосването на приятелката си, но когато Сирхане намаза раменете й с масло, го направи с резервираността на гедичлийка. Накрая Джулия хвана ръката й и я постави върху гърдите си, но Сирхане я дръпна и рече.
— Не още.
Отпусна се във водата и заприказва, зареди клюки като някоя глупава конкубина в банята, безсмислени приказки за живота в Амазия, преплетени със спомени от живота им в харема на хълма Сераглио. Предишното чувство на интимност си беше отишло. Изведнъж се бяха превърнали в почти непознати и Джулия нямаше представа каква представа каква преграда бе изправена помежду им, нито пък защо.
Накрая нещата, които можеха да си кажат, се изчерпаха и тогава Сирхане заяви, че трябва да си ходи.
Когато си тръгваше, Джулия я хвана за ръката.
— Все още не си ми казала по каква причина си в Стамбул — припомни и тя.
— Следващия път — отвърна Сирхане. Издърпа ръката си и спусна фереджето.
— Ще има ли следващ път, моя Сирхане?
— Ще ти изпратя вест. — Приятелката й я целуна леко по устните и пусна воала пред лицето си. — Довиждане, Джулия — каза и в гласа й прозвуча някаква ужасна обреченост.
92.
Анадола
Сюлейман се присъедини към армията в равнините на Актепе.
Еничарите мълчаха, докато той яздеше към тях. Някои извръщаха лица настрани, други го гледаха намръщено, но с респект. Сюлейман заби копието със седемте конски опашки пред шатрата си и повика чауша си. Изпрати го в Амазия, да отнесе документ, подпечатан със султанската тугра. С този документ Мустафа се задължаваше да се яви незабавно при него. После зачака.
Амазия
— В името на Аллах, не отивай!
Мустафа потупа майка си по ръката. Тя я изтегли, засегната от снизходителното му отношение, но той само се усмихна.
— Султанът така заповядва. Ако откажа, ще бъда обвинен в неподчинение.
— Ако отидеш, пак може да те обвини. Кой ще те защити?
— В двореца и без това вече говорят зад гърба ми. Това е моят шанс да отвърна на лъжите им.