Топкапъ сарай
Муоми беше с нея, когато падна.
Хурем беше излязла на терасата, за да послуша славеите и да погледа Босфора както правеше всяка сутрин. Изведнъж извика и се свлече в ръцете на Муоми. Прислужниците на Хурем се спуснаха да й помогнат, но когато я пренесоха на дивана, тя вече беше изгубила съзнание, а дишането й беше тежко и хъркащо.
96.
Галата
Лудовичи получи настойчива покана от Аббас да се срещнат в еврейската къща. Евнухът закъсняваше. Когато най-сетне пристигна, изобщо не бързаше, както Лудовичи очакваше. След размяната на обичайните любезности, четиримата пажове помогнаха на Аббас да се отпусне на пода. Той се настани удобно и мълчаливо огледа лакомствата пред него. Когато пажовете му се оттеглиха, той потопи пръсти в сребърната купичка с вода, която му поднесе един от слугите на Лудовичи. Оригна се в една копринена кърпичка, която измъкна от обилните дипли на робата си.
— Получих бележката ти — каза Лудовичи.
— Нетърпелив си — отбеляза Аббас. — Толкова години си живял сред тези мюсюлмани, а още не си овладял изкуството на търпението.
— В бележката си казваш, че е спешно.
Аббас въздъхна.
— Да, случаят е спешен. Но става въпрос не за минути, а за часове. Надявах се да имам възможност да се насладя на нашата среща. Може да се окаже последната.
— Какво се е случило?
Аббас се приведе напред, облегна лакти на коленете си.
— Господарката Хурем умира.
— Сигурен ли си?
— Страда от месеци. Сега е на легло, а около нея се носи дъхът на смъртта. Човек не може да го сбърка с нищо. Усещал съм го много пъти.
— Но какво ме засяга мен това? Защо беше толкова наложително да ме видиш?
— Заради Джулия, Лудовичи! Трябва да я изведеш от Стамбул. Незабавно.
— Никога няма да я отпратя от тук.
— Заклевам се в Бог, Лудовичи, тук тя е изложена на непрекъсната опасност!
— Няма да се откажа от нея.
— И не е необходимо! Знам, че имаш земи в Кипър. Заведи я там.
— Престъплението й е с двайсетгодишна давност. Сюлейман със сигурност отдавна я е забравил. Няма да се простя с всичко, което имам тук, само за да бягам от някакви сенки!
— Може и да е забравил, но щом разбере, че тя е все още жива, ще бъде принуден от чувството си за достойнство и дълг да накаже както нея, така и мен! Нима мислиш, че ще се поколебае да издаде подобна заповед — особено сега! Ще изпрати чауша си при нея дори тук, в Комунита Магнифика! Вярваш ли, че се страхува от байлото на Венеция?
— Няма да зарежа всичко, което съм създал тук.
— Махни я от Стамбул, за бога! Хурем е описала собственоръчно всичко. Кълне се, че писмото й ще бъде предадено на великия везир в деня на смъртта й.
— С каква цел?
— Тя си има своите причини!
— Няма да отпратя Джулия.
— Тогава отиди с нея, щом трябва!
Лудовичи се приведе напред и поклати глава.
— Да зарежа всичко, за да бягам от призраци! Погледни ме, Аббас. Аз съм твоят приятел, копелето. Бедното осиротяло копеле на баща ми. Не бях достатъчно добър за благородниците, за изисканото венецианско общество. Затова дойдох тук и оттогава се забавлявам да им отмъщавам, като тъпча гърлата им със златни монети! Тук надутите венецианци трябва да ми се кланят!
— Не бягаш от призрачни сенки, Лудовичи. Но щом тези неща означават толкова много за теб, тогава избирай — твоята скъпоценна империя от стоки и кораби или Джулия! — Аббас се изкашля. Влажна, раздираща кашлица, хриптяща дълбоко в гърдите. Той поднесе кърпичката към устните си и когато я махна, Лудовичи забеляза воднисточервеникаво петно върху нея. — Извини ме. Понякога тази кашлица ме измъчва повече от обичайното.
Лудовичи дълго не продума. Аббас чакаше, без да прави опит да прекъсне мислите на някогашния си приятел.
— Добре — рече Лудовичи накрая. — Ще направя това, което ме съветваш. Сега искам и ти да ми направиш една услуга.
— Стига да е по силите ми.
— Моите кораби влизат и излизат от Дарданелите, когато си поискат. Никога не ги претърсват. Подкупът, който съм дал на Рустем, е достатъчно висок за тази привилегия. Ако поискам да взема пътници на борда, на тях им е гарантирано безопасно плаване. — Той стисна китката на Аббас. — Ти също ще дойдеш. Ако Хурем има намерение да издаде Джулия на Сюлейман, тя ще предаде и теб. Махни се от тук, веднага! Поне ще имаш възможност да изживееш годините, които ти остават, на спокойствие!