Една гедичлийка задържа огледало пред Хурем. Девойката смаяно огледа резултата от всичките приготовления.
— Изглеждам нелепо!
Киайята на гардероба застана пред нея с ръце на кръста и огледа внимателно произведението си.
— Така трябва да бъде — рече тя накрая.
— Така трябва да бъде, ако искаш да накараш един мъж да се запревива от смях!
— Ти, неблагодарна малка нахалнице! — изръмжа киайята. — Не осъзнаваш ли каква огромна чест ти се е паднала? И на мен ми се случи веднъж, та не си въобразявай, че си много извисена и могъща. Един ден можеш да свършиш като началничка на гардероба — и нищо повече!
— Ако си се била облякла по този начин, когато си го посетила в леглото, си извадила истински късмет, че не те е направил киайя на царските тоалетни!
Киайята изсъска гневно и нареди на двете гедичлийки да излязат от стаята. После се обърна към Хурем и отново изсъска.
— Сега ме чуй. Не отричам, че никога не си се отнасяла с мен толкова добре, колкото би могла, но въпреки това ще ти помогна. Това е възможност, каквато се случва веднъж в живота! Знам какво е. Някога и аз бях гьозде, по времето, когато Баязид беше султан. Ще ти кажа какво да направиш, за да му доставиш удоволствие…
— Нямам нужда от съветите на една неудачница. Знам какво да правя! Трябва да забременея!
С тези думи тя излезе от стаята.
11.
Пред нея стояха двама стражи — същите, които я бяха извели от двора по-рано през деня. Сега я съпроводиха по лабиринт от мрачни галерии и надолу по едно тясно стълбище. Брокатената й роба и развяващите се ръкави на копринения и кафтан непрекъснато се закачаха по напуканото старо дърво и от тъканта се издърпваха нишки. Накрая усети хладен ветрец по страните си. Бутнаха я напред през тежка желязна врата в малка карета. Долови миризма на кон и потна кожа, после една мека пухкава ръка я дръпна вътре.
До ушите й достигна чаткането на конски копита върху калдъръма. Когато очите й свикнаха с тъмнината, тя различи закръгления силует на кислар агаси, седнал насреща й.
— Къде отиваме? — попита Хурем.
— При султана — отвърна кислар агаси. — Чака те в Топкапъ сарай.
Завесите на каретата бяха спуснати. Хурем посегна да ги дръпне, за да погледне навън, но евнухът препречи ръката й.
— Далеч ли е?
— Не — отвърна старецът и тя усети очите му върху себе си, огромни и бели в тъмното. — Капи ага ти уреди тази среща.
— За какво му е да го прави?
— И аз това се питам.
Не виждаше лицето му в тъмната карета. Имаше мистериозното чувство, че разговаря с чифт очи.
— И как си отговори?
— Нищо. Както нямам отговор и на въпроса защо напоследък изглежда толкова блед. Прилича на смъртник. — Замълча. — Или може би просто е болен?
— Може би.
— Не ме разбирай погрешно. Ако Капи ага изпадне в немилост, няма да плача. Запомни това.
— Ще го запомня — кимна Хурем.
Скоро след това каретата спря и някой отвори вратата. Докато слизаше, Хурем бързо се огледа наоколо. Значи това бил Топкапъ сарай! Високата кула на Дивана се извисяваше в мрака, а пръснатите из градините фенери блестяха измежду клоните на чинарите.
Двама пазачи с тежки шлемове я преведоха през голяма, обкована с гвоздеи, врата в сърцето на двореца. Кислар агаси се клатушкаше запъхтян след нея. Хурем се удиви колко просторен изглежда сараят след сивите мрачни килии на Стария дворец. Стените бяха каменни, а не дървени, имаше множество вътрешни дворове и до слуха й долиташе шепотът на дърветата.
Накрая стигнаха до две големи дървени порти, инкрустирани със седеф и черупки от костенурки, които водеха към частните покои на султана. Двама солака, лични телохранители на султана, стояха на стража от двете страни на вратите с извадени ятагани в ръка.
Хурем си пое дъх. Това беше моментът, за който си беше мечтала и на който залагаше толкова много. Е, каза си тя, няма нужда от излишни нерви. Нямаше защо да го развлича. Просто трябваше да приеме семето му с благодарност и да го остави да разцъфти.
Кислар агаси отвори вратите и я въведе вътре.
Хурем с благоговение огледа спалнята.
Стените бяха декорирани с фаянсови плочки от Изник с богати орнаменти, оцветени в турскосиньо, оранжево и зелено. Таванът представляваше огромен купол, от който на златни вериги висяха украсени с тюркоази и рубини кандила. Една стена бе заета от огромно огнище. В нишите горяха газени лампи.