— Обеща ми закрила. — Лицето му бе изкривено от отвращение.
— Това се нарича „дипломация“ във Високата порта. Човек казва онова, което е най-добре да бъде казано в съответния момент. Искрено съжалявам. Не проявих възможно най-доброто гостоприемство. Ще ми се да беше другояче.
Баязид се извърна. Бостанджиите бяха петима. Позна единия. За него се говореше, че е убил Мустафа — бостанджибашията, един огромен грозен суданец. Всеки от петимата стискаше в ръце примка от тънка като бръснач коприна.
Баязид беше пристигнал от Шираз само с дванайсет от своите хора; беше ги разположил в двора. Сигурно ги бяха надвили. Останалите го очакваха да се върне в столицата на шаха.
— Ами другите?
— Страхувам се, че всички са мъртви.
Баязид усети как гневът го заслепява, посегна към ятагана, затъкнат в пояса му, но шахът го беше изпреварил и вече държеше меча си в ръка, а телохранителите му приближаваха плътно зад него. Баязид разбра, че е хванат в капан. Въоръжената стража, която бе забелязал при всяка врата на влизане в крепостта, му се беше видяла чисто и просто символична формалност. Сега разбра, че е била поставена там и с практична функция.
Този път нямаше да се измъкне.
Погледна към синовете си. Те го наблюдаваха напрегнато, с очакване. Бяха прекалено малки, за да разберат, прекалено малки, за да се страхуват. Аллах да му е на помощ!
— Не можеше ли да пощадиш момчетата ми?
— Сюлейман беше пределно ясен в исканията си — отвърна шахът.
— Тогава нека Селим бъде неговият епитаф — рече Баязид. Копринената примка се обви около шията му. Той инстинктивно вдигна ръце към връвта, но веднъж бостанджията метнеше ли примката си върху жертвата, спасение нямаше.
Децата се разпищяха. Най-голямото момче се спусна да помогне на баща си, крещейки на братята си да бягат, но евнусите ги сграбчиха и се захванаха на работа. Шахът наблюдаваше сцената с отвращение. Избра си ново парче агнешко месо и продължи да дъвче. Понякога политиката беше твърде нелицеприятна работа.
Бурса
Една жена крещеше под прозорците, писъците й отекваха в заобикалящите я стени като вой на вълчица. На евнуха му се щеше стражите да стореха нещо, за да я накарат да млъкне.
Най-малкият син на Баязид беше едва на девет месеца. Беше заченат преди битката при Коня и баща му не го беше виждал. Беше останал тук, с майка си.
Когато евнухът се наведе над люлката, детето му се усмихна, обви ръце около шията му и го целуна. Ръцете на евнуха затрепериха и изпуснаха копринената примка.
Излезе навън и даде на пазача, който го беше превел по стълбите, две златни монети и копринената връв. Зачака. Няколко минути по-късно мъжът се върна и без да каже нищо, хвърли копринената връв върху камъните и побягна надолу по стълбището.
Евнухът влезе обратно в стаята. Детето му се усмихваше.
— Аллах да ми е на помощ — промълви евнухът. Попипа кожената торба, закачена на пояса си. Ако не я върнеше пълна, Сюлейман щеше да нареди незабавно да го убият.
Взе връвта и затвори вратата зад гърба си. Когато приближи, момченцето се засмя и протегна ръчички към него.
107.
Коня
Пътят от Венеция до Коня беше дълъг и минаваше през анадолските степи. Дълъг път, разделящ Кампанилята и Свети Марко от самотния азиатски град, разположен върху обширна прашна равнина и заобиколен от няколко каменни кервансарая и черни номадски юрти, около които кръстосваха чакали. Дълъг път от Венеция до тук — едно самотно място, на което човек да намери смъртта си.
Откриха Аббас в килията му.
Беше паднал по лице върху килима. Бялата му котка ближеше окървавената кърпа, стисната в левия юмрук.
— Охтика — промърмори лекарят. А може би — отрова, помисли си. Кой знае, смъртта може да беше за предпочитане пред това да си кислар агаси на шахзаде Селим. А може да имаше и друга причина. Кой би могъл да знае? Колкото по-малко знаеше човек, толкова по-добре. Знанието можеше да бъде опасно.
Бяха необходими шестима, за да повдигнат тежкото тяло, да го изнесат през обкованата с дебели гвоздеи врата на харема и да го положат върху чакащата отвън каруца. Докторът остана, за да огледа стаята.
Аббас бе започнал да пише писмо. Върху ниската масичка до мястото, където беше намерено тялото, имаше пергамент и перо. Докторът погледна към тях, писмото не беше завършено. Всъщност на пергамента имаше написано само едно обръщение.