— Имаш ли си фаворитка?
— Разбира се. Винаги, когато съм с някоя жена, тя ми е фаворитка.
Това не беше отговорът, който Сюлейман се беше надявал да чуе. Как можеше да обясни проблема си на някой като Ибрахим? Откакто беше спал с Хурем, образът й не излизаше от главата му. На следващата вечер бе избрал друго момиче от харема — дългът му, в края на краищата, бе към линията на Османовци, не към самия него. Момичето беше усмихната грузинка с най-невероятните и дълбоки черни очи, които беше виждал — толкова дълбоки, че сигурно почваха чак от задната част на главата, реши Сюлейман, след като девойката отвори уста и лъсна празноглавието й. Когато я отведе до леглото, тя легна покорно на него и извика само веднъж, когато проникна в нея, но това беше вик от болка, не от удоволствие.
Тя се отличаваше с идеална класическа красота, но това, реши Сюлейман, не беше достатъчно. Поне не за него.
А Гюлбехар? Тя му беше фаворитка от близо десет години. Когато за пръв път легна с нея, тя бе петнайсетгодишно крехко и срамежливо момиче. Девойка, напълно неопитна — също като него. До появата на Хурем тя бе задоволявала всичките му нужди. Но сега?
Цялото изживяване го беше хвърлило в състояние на вътрешно противоречие, сякаш душата му се беше разцепила на две и тези две части бяха във война. Единият Сюлейман искаше да прати да повикат Хурем отново, за да измие аромата й от съзнанието си.
Но другият Сюлейман се страхуваше. Не беше хубаво жена да намира също толкова удоволствие в любовния акт, както един мъж. Душата й бе замърсена от греха. Ако я окуражеше, нямаше ли и той да бъде опетнен? Ами Гюлбехар? За пръв път почувства горчивината на една емоция, която никога не бе предполагал, че ще изпита по отношение на жена.
Вина.
— Жените имат ли душа, Ибрахим?
— Има ли значение, господарю?
Сюлейман не отвърна. За пръв път реши, че Ибрахим не може да му помогне. В областта на политиката приятелят му беше отличен дипломат и държавник. Но по отношение на жените беше варварин като мюсюлманите, които тайно в себе си не понасяше.
Ибрахим се приведе напред и за миг усмивката му изчезна.
— Гюлбехар ли ти причинява тревога, господарю?
— Не, друга.
Ибрахим вдигна вежди.
— Мога ли да попитам за името й?
— Казва се Хурем — рече Сюлейман.
— Хурем? — повтори Ибрахим. Друга жена в леглото на Сюлейман? Разбира се, Сюлейман и преди бе спал с различни жени. Всъщност сам Ибрахим го бе окуражавал по-често да си избира наложници от харема. Защо тогава изведнъж бе изпитал това неприятно чувство? Сюлейман неведнъж безпричинно бе изпадал в странни настроения.
13.
Лицето на Мейлиса беше измъчено, очите й — хлътнали от страх. В млечната мъгла на хамама главата й сякаш плуваше по вълнообразната повърхност на басейна като отделена от тялото; приличаше на ужасен вампир, който обвинително фиксираше с поглед Хурем. Очите я проследиха, докато отиваше към басейна. Хурем се спря на ръба му, остави Муоми да свали прилепналата към тялото й прозрачна риза и потопи голото си тяло във водата.
Главата доплува до нея.
— Имаш вид на болна — прошепна Хурем.
— Става ми лошо всяка сутрин. Киайята иска да ме изпрати в лазарета.
— Не й позволявай.
— За глупачка ли ме смяташ? — Мейлиса приближи още повече. Хурем сякаш подушваше отчаянието на момичето — кисел противен мирис, подобен на миризмата на пот. — С всеки изминал ден талията ми наедрява. Не мога още дълго да се преструвам, че е от сладкишите. Каза, че ще ми помогнеш!
— Защо според теб съм дошла тук?
Кафявите очи на Мейлиса гневно светнаха.
— Забравих. Сега си имаш свой собствен хамам. Султанът всяка вечер ли те посещава?
— Ще ти помогна.
Страхът я беше направил язвителна.
— Как? Ще поискаш милост за мен от султана? Ти си гьозде, а не валиде! Не още, Хурем.
— Има по-добър начин: Муоми.
Мейлиса отмести поглед към черната прислужница. В гласа й се прокрадваха подозрение и надежда.
— Твоята гедичлийка?
— Тя е магьосница — прошепна Хурем.
— Глупости — рече Мейлиса, но Хурем усети колебанието й.
— Ще ти приготви отвара. За да абортираш.
Хурем забеляза как долната устна на Мейлиса затрепери. Разбра, че страхът бе довел момичето на крачка от истерията.
— Бъди смела, Мейлиса — прошепна й тя.
— Прекалено късно е…