— Не знаех какво пише в писмото. Брат ми ме помоли да го предам на Джулия. Това е всичко.
— Значи мислиш, че това те извинява? — меко попита той. — Понеже не си знаела какво пише в писмото?
Лучия го загледа втренчено. Какво целеше той с това?
— Да, ваше превъзходителство.
Гонзага широко се усмихна, но на Лучия не й беше до смях.
— Искам от теб още веднъж да изпълниш тази роля.
— Ваше превъзходителство?
— Кажи ми, някога доставяла ли си писма, писани от Джулия?
— Не, ваше превъзходителство.
Гонзага се усмихна.
— Много добре. Защото именно това ще направиш сега.
Той отключи чекмеджето на бюрото си и извади плик, запечатан с тежък восъчен печат. Подаде го на Лучия.
— Това е за Аббас.
Лучия продължаваше да го гледа недоумяващо.
— От кого е, ваше превъзходителство?
— От Джулия, разбира се.
Нова усмивка. Лъжеше.
— Вземи го.
Лучия се поколеба.
— Ваше превъзходителство…
Гонзага се приведе. Усмивката му ненадейно угасна.
— Разбери ме добре, дете. Ще дадеш на брат си това писмо, а той ще го предаде на Аббас. На никого няма да казваш — на никого за този наш разговор. Capisci? Разбра ли? Ако ме издъниш, ще осведомя баща ти за ролята, която ти и брат ти сте играли в този срамен епизод. Нещо повече, ще се погрижа върху главите ви да се стовари такова зло, че никой от двама ви да не посмее повече да си покаже носа в Ла Серенисима! Напълно ли съм ясен?
Лучия кимна и взе плика в разтрепераните си пръста. Имаше чувството, че ще припадне. Нямаше нужда Гонзага да повтаря заплахата си. Като член на Съвета на десетте бе по-могъщ дори от самия дож.
— Сега мога ли вече да се видя с Джулия, ваше превъзходителство?
— Тя не е добре и не може да посреща гости — отвърна Гонзага. Той стана и отвори вратата пред нея. — Синьора Кавалканти ще те изпрати.
Сложи ръка върху рамото й, когато минаваше край него. Пръстите му бяха леденостудени като смъртта.
— Гледай Аббас да получи бележката. Ще разбера, ако това не стане.
Лучия кимна, но гласът й се беше изгубил. Когато вратата се затвори зад нея, тя потръпна от облекчение. Единственото, което искаше сега, бе да изпълни тази последна поръчка и да приключи.
24.
„Скъпи Аббас,
Ще ме изпратят в манастира в Бреша до деня на сватбата ми. Времето е малко. Ако наистина ме обичаш, както твърдиш, ще ти се доверя. Мога да се измъкна още веднъж. Голямата врата, която гледа към канала, вече е завинаги заключена, но може да има и друг начин. Ако утре в полунощ ме чакаш на Понте Векио, ще дойда при теб. Ще отида, където ме отведеш. Животът ми е в твоите ръце.
Последната седмица беше истинско мъчение. Как ще живея без теб? По-скоро бих умряла, отколкото да загубя любовта ти. Дано часовете до утре вечерта се изнижат по-бързо!
Хиляди целувки:
Аббас прочете писмото още два пъти. Загризалото го леко съмнение бързо бе пометено от вълната на радостна възбуда, която го завладя. Тя искаше да отиде с него!
Лудовичи го наблюдаваше с нарастващо нетърпение.
— Какво пише? — изсъска той.
Аббас внимателно скъса листа на две и поднесе половинките към пламъка на свещта. Жълтият огън ги поде, над тях се изви гъста спирала от черен дим. Аббас не каза нищо, докато пламъците не докоснаха пръстите му и посланието не се превърна в пепел.
— Нищо — отвърна накрая.
Въведоха Аббас в заседателната зала на Министерството на войната, Savio alia Scriittura. Баща му вдигна поглед от картата, разпъната на масата пред него, и отпрати двамата помощник — генерали. После продължи да проучва картата, изобразяваща полуострова и заобикалящите го османски територии, като вдигна поглед само веднъж изпод гъстите рошави вежди.
— Какво толкова спешно се е случило, че ме безпокоиш тук?
— Извинявай, татко.
— Е?
— Трябват ми пари.
— Нима заплатата ти като офицер от моята армия не ти е достатъчна? Аббас дълбоко пое дъх. През целия си живот се беше страхувал от баща си. Струваше му се, че Пророкът трябва да е приличал поне малко на баща му — строг, смел и горд, величествен и физически, и като присъствие. Аббас не помнеше майка си — тя беше конкубина от харема на Махмуд, преди той да се прехвърли във Венеция — и баща му се бе превърнал във всичко за него: баща и учител, господар и душеприказчик, наставник и изповедник. Сега той се изправяше не само срещу мъжа Махмуд, но срещу цялото си възпитание. За пръв път тръгваше срещу желанията на баща си.