Хари, Рон и Хърмаяни се втурнаха да им помогнат: във всички посоки се разлетяха струи светлина, а мъжът, който се биеше с Пърси, побърза да се дръпне назад: точно тогава качулката му се смъкна и те видяха високо чело и клечеста коса…
— Здравейте, министре! — ревна Пърси и запрати заклинание право по Тикнес, който изпусна магическата пръчка и се преви — явно никак не му беше добре. — Споменах ли ви, че напускам?
— Ти се шегуваш, Пърс! — извика Фред, след като смъртожадният, с когото се сражаваше, се строполи под тежестта на три зашеметяващи заклинания, запратени от различни посоки.
Тикнес се беше свлякъл на земята и навсякъде по него се показаха мънички бодли — той сякаш се превръщаше в нещо като морски таралеж. Фред ликуващо погледна Пърси.
— Ама ти наистина се шегуваш, Пърс… Май не съм те чувал да го правиш още откакто…
Въздухът се взриви. Всички се струпаха на едно място: Хари, Рон, Хърмаяни, Фред и Пърси, двамата смъртожадни в краката им, единият зашеметен, а вторият преобразен със заклинание, и в тази стотна от секундата, когато опасността сякаш беше отстъпила временно, светът се разцепи. Хари усети как полита във въздуха и единственото, което можеше да направи, беше да се вкопчи с все сила в тънкото парче дърво — пръчката, неговото единствено оръжие — и да закрие главата си с ръце: чу писъците и крясъците на другарите си, без да се надява да разбере какво е станало с тях…
В този миг светът се разпадна на болка и полумрак: Хари беше полузатрупан под развалините на коридор, подложен на ужасно нападение — заради студения въздух осъзна, че от тази страна замъкът е бил взривен, а от топлата лепкава течност по бузата си разбра, че силно му тече кръв. След това чу ужасяващ писък — той сякаш раздра вътрешностите му, изразяваше болка, каквато не могат да причинят нито огън, нито проклятие. Изправи се и залитна — нито веднъж през този ден и може би през целия си живот не се беше чувствал по-уплашен…
Хърмаяни се опитваше да се изправи сред развалините, а там където стената се беше срутила, се бяха струпали трима червеноглави мъже. Хари стисна ръката на Хърмаяни и двамата тръгнаха, олюлявайки се, през камъните и треските.
— Не… не… не… — крещеше някой. — Не! Фред! Не!
Пърси разтърсваше брат си, Рон беше коленичил до тях, а очите на Фред гледаха невиждащо и върху лицето му се беше запечатал призракът на последния му смях.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ВТОРА
БЪЗОВАТА ПРЪЧКА
Беше настъпил краят на света, защо тогава битката не спираше, защо замъкът не беше притихнал в ужас и сражаващите се не бяха положили оръжията? Съзнанието на Хари сякаш летеше в свободно падане: въртеше се неудържимо, безсилно да осмисли невъзможното, понеже Фред Уизли не можеше да е мъртъв, свидетелствата на всичките му сетива със сигурност лъжеха…
Точно в този миг през дупката, пробита отстрани на училището, падна тяло и от мрака към тях полетяха проклятия, които удариха стената зад главите им.
— Залегнете! — извика Хари, когато в нощния мрак навън се разлетяха още проклятия: двамата с Рон сграбчиха Хърмаяни и я издърпаха на пода, ала Пърси остана проснат върху тялото на Фред, за да го защити и да не пострада още, дори когато Хари изкрещя:
— Ела, Пърси, трябва да се изтеглим.
Той само поклати глава.
— Пърси!
Хари видя как по саждите и пепелта, полепнали по лицето на Рон, остават вадички от сълзи, когато той се вкопчи в раменете на по-големия си брат и го затегли. Пърси обаче дори не помръдна.
— Не можеш да му помогнеш, Пърс! Сега ще…
Хърмаяни изпищя и на Хари, който мигом се обърна, не му се наложи да пита защо. През огромната дупка в стената се опитваше да се прекатери чудовищен паяк с размерите на малка кола: в битката се беше включил един от потомците на Арагог.
Рон и Хари изкрещяха едновременно, заклинанията им се пресякоха и чудовището беше отхвърлено назад с кошмарно мърдащи крака, после изчезна в мрака.
— Довел е и приятели! — извика Хари на другите, след като надзърна през ръба на дупката в стената на замъка, пробита от проклятията: по сградата се катереха още грамадни паяци, пуснати от Забранената гора, в която смъртожадните явно бяха проникнали.
Хари започна да ги обстрелва със зашеметяващи заклинания и събори чудовището най-отгоре върху събратята му: те се затъркаляха надолу по зданието и се скриха от поглед. Точно тогава над главата на Хари се извисиха още проклятия, които изсвистяха толкова близо, че развяха със силата си косата му.